Причиняват ли рак мобилните телефони? Това е въпрос, чийто отговор искат да знаят милиарди хора по света. Затова имаме МАИР на Световната здравна организация, всепризнат орган, който установява кое е канцерогенно и кое не. Има пет категории; има канцерогени група 1, за които знаем с най-голяма сигурност, че причиняват рак при хората. След това има неща, които вероятно причиняват рак, може би причиняват рак, не сме сигурни или вероятно не причиняват рак.
През май 2011 г. 30 учени от 14 държави се срещат в централата на МАИР, за да дадат оценка на канцерогенността на радиацията, излъчвана от мобилните телефони, и те стигат до заключението, че като се има предвид ограниченото количество налични доказателства, мобилните телефони са възможен канцероген за хората. И така, не със сигурност канцероген, не канцероген група 1, за който е известно, че причинява рак, като плутоний или преработено месо. Не са вероятен канцероген, както DDT или пестицидите от Монсанто, или някакво обикновено месо, а възможен канцероген, нещо, като консервираните зеленчуци, като кимчи.
Сега, това е било преди повече от пет години. Доказателствата продължават да се увеличават, като последните два систематични прегледа от 2017 г. показват между 33% увеличен риск от тумор в мозъка при продължителна употреба, до 46% по-голяма вероятност за поява на тумор от тази страна на главата, на която слагате телефона. И това включва проучванията, финансирани от индустрията, които са обвинени, че са пристрастни и погрешни, като подценяват риска, за разлика от независимите проучвания, освободени от „финансови условия“ (как ви се струва този евфемизъм).
И така, някои учени настояват МАИР да прикачи мобилните телефони към категорията на вероятни канцерогени или дори чак към група 1, поне за рак на мозъка и акустична неврома, което е един вид тумор на вътрешното ухо. Но класификацията на МАИР за мобилните телефони понастоящем остава причислена към възможни канцерогени.
И какво означава това? Какво да правим с тази информация? Предвид несигурността, можем да следваме принципа на предпазливост и да използваме обикновени лични мерки, за да намалим излагането си, като например да не поставяме телефона директно до главата си през цялото време. Това е основното притеснение при мобилните телефони, поставянето им до главата, въпреки че няма доказателства за риск от рак на пръстите, така че съобщения може. Това се счита особено важно за децата.
Други потенциални лични препоръки: изчакайте един момент преди да сложите мобилния си телефон до ухото, ако нямате слушалки и не си падате по тези антирадиационни джаджи, които всъщност могат да влошат нещата като принудят телефона да увеличи сигнала.
Не всички се съгласяват обаче с тази предпазна мярка. Служители в две организации от индустрията за мобилни телефони подчертават, че има много аспекти на човешката дейност, които не са „напълно без странични ефекти за здравето“, и затова просто трябва да приемем риска, който си е струвал – например, пътуване по въздуха и горещи душове? Какво, като че ли можем да изгорим самите себе си или нещо подобно? Във всеки случай не трябва да правим нито една препоръка задължителна; трябва да оставим това на преценката на родителите, на лична основа, за техните собствени деца. Ако изложим някакви препоръки или нещо такова, това може да притесни хората, а всички ние знаем, че тревожността може да има вредни ефекти сама по себе си; така че като цяло индустрията на мобилните телефони се интересува толкова от вашето здраве, че не иска да тревожите красивата си малка глава.
Но това нещо се дискутира открито в литературата за анализ на риска. Да, от гледна точка на общественото здраве може да е разумно да се предостави на потребителите на мобилни телефони доброволни препоръки за предпазване при работа с мобилни си телефони, за да могат да взимат информирано решение. Но ами ако хората не могат да понесат истината? Не искаме хората да се паникьосат. Все още има научна несигурност; не искаме да насърчаваме неподходящи страхове.
Например, ракът на мозъка се среща рядко, като за начало. Има вероятност само 1 на 15 000 да получите мозъчен тумор всяка година, така че дори ако мобилните телефони удвояват риска, това ще ви доведе до 1 на 7 500 вероятност. По-вероятно е да умрете от мобилен телефон в ръцете на някой разсеян шофьор, отколкото от рак. И така, дали здравните власти искат да информират широката общественост за възможностите да се предпази си остава по-скоро политическо решение.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/cell-phone-brain-tumor-risk
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!