Лектините са виновни за големия „инцидент с белия дребен боб“ от 2006 г. в Япония. Една съботна вечер телевизионна програма представя нов метод за отслабване. Методът е прост: запичате сух суров бял дребен боб в тиган за 3 минути, смилате боба на прах и го поръсвате върху ориза си. След няколко дни хиляда души се разболели, някои с толкова сериозна диария и повръщане, че били приети в болница. Защо? Натравяне с лектин.
Три минути суха топлина не са достатъчни, за да унищожат токсичните лектини в боба. Ако не се накисва предварително във вода, едрият боб ще трябва да се вари за цял час, за да се унищожат напълно всички лектини, въпреки че ако първо ги накиснете за през нощта, 98% от лектините ще са изчезнали след варене само 15 минути, а всички останали – след половин час. И наистина, когато изследвали белия боб, при запичане в тиган за 3 минути, не станало нищо – нищо чудно, че хората се разболели – докато 95% от лектините станали неефективни след варене три минути и напълно изгубили мощ след 10. Очевидно, „Не яжте суров боб““ е традиционно предупреждение в Япония за да се избегнат проблеми с червата и сега знаем защо.
Докато консервирането може напълно да елиминира лектините от повечето видове консервиран боб, известна остатъчна активност на лектини може да остане в консервирания боб, въпреки че очевидно не достатъчно, за да доведе до натравяне. И по ирония на съдбата ниските дози лектин могат да бъдат полезни чрез стимулиране на чревната функция, ограничаване растежа на тумора и намаляване на затлъстяването. Какво? Мислех, че лектините са токсични.
Докато хората спекулират, че лектините в храната са вредни, други предполагат, че те могат да имат защитна функция. Ако тази теория е вярна, подходящите лектини, приемани през устата, трябва да са полезни в превенцията (и вероятно лечението) на рака на дебелото черво. Или, разбира се, можем просто да си ядем зеленчуците.
Интересът към предполагаемия антитуморен ефект на растителните лектини започва с откритието през 1963 г., че лектините могат да различат раковите от нормалните клетки. Изследователи от Масачузец Дженерал открили съставка в пшеничния зародиш – лектинът в пълнозърнестата пшеница – който се оказва, че е специфичен за туморните клетки, като обединява заедно туморните клетки, докато не остави нормалните клетки почти напълно сами. Толкова специфични, че може да вземете проба изпражнения от някой човек и на основа на свързването на лектина към клетките на лигавицата на дебелото черво, които преминават в изпражненията, можете ефективно да предвидите наличието на полипи и рак.
И впоследствие се разкрива, че лектините не само могат да различават двете, но и да избиват раковите клетки, като в голяма степен оставят на мира нормалните клетки. Например, установено е, че същият този лектин от белия дребен боб почти напълно потиска растежа на ракови клетки на главата и врата на човека, ракови клетки на черния дроб, ракови клетки на гърдата и (поне повечето) ракови клетки на маточната шийка за около 3 дни. Но това било направено в съд на Петри. Това е до голяма степен основата на доказателствата на антитуморната активност на растителните лектини, тези изследвания в съд на Петри. Откъде изобщо знаем, че лектините в храната се абсорбират в тялото?
Ракът на дебелото черво е едно нещо. Фактът, че лектините могат да избият раковите клетки в дебелото черво в съд на Петри може да е приложим, тъй като лектините, които приемаме, могат да влязат в пряк контакт с ракови или предракови клетки в дебелото черво, осигурявайки механизъм, чрез който консумацията на боб може да помогне в превенцията и лечението на рак на дебелото черво. Или дори още по-вълнуващ е потенциалът за ефективна рехабилитация на раковите клетки. Загубата на диференциация и инвазия са отличителните белези на злокачествените тъкани, което означава, че когато една нормална клетка се трансформира в ракова клетка, тя обикновено губи своята специализирана функция. Раковите клетки на гърдите приличат все по-малко на гръдни клетки; раковите клетки на дебелото черво приличат все по-малко на клетки на дебелото черво.
И това, което тези изследователи показват за първи път, е, че лектинът в баклата може да вземе раковите клетки на дебелото черво и да ги превърне обратно в нормални клетки. Ето снимка преди, раковите клетки растат в аморфни купчини, но след това, ето ги същите тези ракови клетки след две седмици, изложени на лектините в баклата. Клетките започват да се връщат към растящи жлезисти структури като нормални тъкани на дебелото черво. Ето защо приемът на храни с лектини или под формата на хапче може да забави развитието на рак на дебелото черво, което потенциално обяснява защо консумацията на боб, грах, нахут и леща изглежда намалява риска от рак на дебелото черво на основата на 14 проучвания, които включват почти два милиона участници. Добре, но както да кажем за рака извън храносмилателния тракт?
Въпреки че храните, съдържащи лектин, като боба и пълнозърнестите култури, често се консумират сготвени или обработени по друг начин, тези лечения не винаги могат напълно да обезоръжат лектините. Например, лектини са открити и в печените фъстъци. Фъстъците са бобови растения, но обикновено не ги ядем сварени, а само запечени или дори сурови. Да, но можем ли да усвояваме лектините в организма си? Да. Само час след консумация на сурови или печени фъстъци, може да се открие фъстъченият лектин в кръвта на повечето хора. Същото е с доматите. Част от нетоксичния лектин в доматите също си прокарва път към червата и кръвта ни. Пшеничният лектин, познат като WGA, пшеничен зародиш аглутинин, не изглежда да достига кръвта обаче, дори след прием на еквивалента на повече от 80 филии хляб от пшеничен зародиш. И ако хапнете нещо като макарони, варенето може да заличи лектина така или иначе.
По отношение на фитохимикалите в борбата срещу рака, лектините могат да устоят на храносмилането, което води до голяма бионаличност, която потенциално позволява на клетъчните механизми на гостоприемника да използват пълния потенциал на „големите“ противоракови ползи, които лектините могат да предложат. Но тези големи ползи все още предстои да бъдат демонстрирани при хората. Но вижте, знаем, че проучванията върху населението показват, че консумацията изцяло на растителни храни силно се свързва с понижен риск от развитие на определени видове рак.
Сега, хората може просто да приемат по-малко канцерогени, но растенията наистина имат всички тези активни съставки, които изглежда наистина защитават срещу провокирането, подпомагането и развитието на рака; и така, може би лектините са едни от онези защитни съединения. Вижте, знаем, че хората, които ядат повече бобови и пълнозърнести храни, обикновено получават по-малко рак като цяло; просто не сме сигурни точно защо. Сега бихте казали: „Кой знае, на кого му пука?“ Ами, пука й на Биг Фарма. Не можете да изкарате толкова много пари от здравословни храни, колкото от лекарства на основата на лектин.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-lectins-in-food-good-or-bad-for-you
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев