Арсенът в ориза е причина за безпокойство според едно общо изявление на европейските и северноамериканските дружества по детско хранене. По същество, там, където хората се хранят с много ориз, властите трябва да се насърчават да обявят кои видове ориз имат най-малко съдържание на арсен и следователно са най-малко вредни за употреба в бебешка и детска възраст.
Последните подробни изследвания на Агенцията за контрол на храните и лекарствата установява, че дългозърнестият бял ориз, с който се хранят повечето хора, изглежда има повече арсен от средно големия или дребния ориз, но това може би се дължи на факта, че по-голямата част от дребния ориз се произвежда в Калифорния, където има значително по-малко замърсени оризища отколкото на юг към Тексас или Арканзас, където се отглежда по-голямата част от дългозърнестия ориз. Така че става въпрос не толкова за „дълъг срещу къс ориз“, а по-скоро за „бял срещу кафяв ориз“.
А какво да кажем за някои от естествено цветните сортове, като червен или черен ориз, които могат да бъдат дори по-здравословни от кафявия ориз? Те може и да имат дори по-малко и от белия ориз! Това е доста вълнуващо. Една проба черен ориз от Китай, закупена в Кувейт, се оказало, че има по-високи нива, но това е за общото количество арсен. Така че токсичната неорганична част може да е само половината от това, което се съдържа в американския кафяв ориз, което прави ниските стойности на пробата червен ориз от Шри Ланка още по-необичайни. Но тази проба има и абсурдно количество кадмий, което се приписва на съдържанието на кадмий в широко използваните очевидно торове от Шри Ланка.
Въпреки че пробите от цветния ориз, предлагани предимно в САЩ, били по-добри от кафявия или белия ориз, десетки проби червен ориз, предлагани в Европа, били толкова зле, колкото тези на кафявия или по-зле. Надявах се, че дивият ориз ще има много малко или никакъв арсен, тъй като това е изцяло различно растение, но едни произволно взети 8 проби го слагат почти сравним с белия ориз, въпреки че съдържа само около половината от токсичния арсен в кафявия ориз.
Да, арсенът, който се съдържа в една дневна порция бял ориз, носи сто пъти допустимия риск от рак – 136 пъти, за да бъдем по-точни. Но кафявият ориз е дори още по-рисков. Кафявият ориз съдържа с две трети повече токсичен арсен от белия ориз, но дали това е защото кафявият ориз обикновено има различен щам или расте на различни места? Не. Ако вземете точно същото количество кафяв ориз и измерите нивата на арсен преди и след полирането му до бяло, ще получите значителен спад в съдържанието на арсен.
Но не става въпрос за това, което ядете, а за това, което усвоявате, а арсенът в кафявия ориз изглежда е по-малко отколкото арсенът в белия ориз, може би защото текстурата на кафявия ориз намалява освобождаването на арсена от зърното? Или може би защото триците в кафявия ориз спомагат за свързването? Независимо от причината, ако вземем предвид биодостъпността, разликата може би ще изглежда по-скоро така: една трета повече, отколкото 70% повече. Но това се основава на ин витро система със стомашно-чревна течност, при която стъклениците и тръбите се свързват, за да наподобяват червата ни. Както една колба със стомашна киселина, а после друга с чревни сокове. Вижте, проблемът е, че това никога не е било тествано при хора до сега. Да, кафявият ориз може и да съдържа повече арсен от белия ориз, добре, но какво ще кажете да измерим нивата на арсен в урината при хора, хранещи се с бял ориз и ги сравним с нивата на хора, хранещи се с кафяв ориз? Това ще покаже какво количество всъщност сте усвоили. За да може арсенът да премине от ориза в пикочния мехур, той трябва да се усвои през червата в кръвта.
Така че, ако изследвате урината на хиляди американци, които въобще не се хранят с ориз, те все пак ще изхвърлят с урината си по около 8 микрограма токсичен, канцерогенен арсен на ден. Той е във въздуха, той е във водата, има по малко в почти всички храни. Но ако ядете само един вид храна, една чаша или повече бял ориз на ден, излагането на арсен се покачва с 65%.
Добре. Но какво да кажем за тези, които изяждат една чаша или повече кафяв ориз на ден, който на практика съдържа още повече арсен? Излагането на арсен се покачва също с 65%. Няма разлика между нивата на арсен в урината при хората, които се хранят с бял ориз, сравнени с хората, които се хранят с кафяв ориз. Сега, това не е било интервенционално проучване, при което дават на хората същото количество ориз, за да се види какво ще стане, което щеше да бъде идеалният случай. Това било изследване на група от населението, така че може би причината нивата да са същите е, че хората, които ядат бял ориз, приемат повече ориз, отколкото хората, които ядат кафяв ориз, така че дали не е това причината да имат същите нива? Не знаем, обаче това ще ни помогне да успокоим съвестта на хората, които ядат кафяв ориз, но пък дали не е по-добре изобщо да не ядем ориз?
Източник: https://nutritionfacts.org/video/which-rice-has-less-arsenic-black-brown-red-white-or-wild
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари