Арсенът не само се счита за канцероген, но също и за така наречения канцероген без допустим праг, което означава, че наистина няма „безопасно“ ниво на излагане. Всяка доза, без значение колко малка, може да носи известен риск от рак. Така че може би е разумно да се използва консервативният метод АЛАРА, намаляване на излагането колкото е възможно по-ниско постижимо.
Имам нисък праг когато препоръчвам на хората да избягват храни, които не са особено полезни за здравето преди всичко, както когато се разчу историята за акриламида – химикалът, намерен в концентрирано количество в пържените картофи и чипса. Помислих си, добре, не сме сигурни колко вреден е този акриламид, но тук говорим за пържени картофи и картофен чипс, които все пак не са толкова здравословни така или иначе. Затова нямах никакъв проблем да ги махна от списъка храни с жълта светлина и да ги поставя в списъка храни с червена светлина, от „минимизиране на потреблението“ до „в идеалния случай да се избягва на ежедневна база“.
Тук може да се приложи същата логика. Вредна храна, приготвена със сироп от кафяв ориз, оризово мляко и бял ориз, е не само преработена храна, а преработена храна, замърсена с арсен, така че мястото й е може би ето тук. Но нещо като пълнозърнест кафяв ориз е по-трудно, защото има предимства, които надделяват на недостатъците.
Оризовата индустрия твърди, че многото ползи за здравето от консумацията на ориз надвишават всеки потенциален риск. Това е същото, което чуваме от Япония за заразените с арсен водорасли хиджики. Да, рискът от рак, причинен от консумацията на хиджики, надвишава нивата на допустимия риск от рак в огромна степен, но министерството на здравеопазването на Япония подчертава потенциалните ползи за здравето: много фибри и минерали, сякаш хиджики са единствените водорасли в морето. Защо да не изберем някои други видове водорасли и да получим всички ползи без наличието на арсен?
Същото нещо е и тук. Многото ползи за здравето от консумацията на ориз надвишават всеки потенциален риск, сякаш кафявият ориз е единствената пълнозърнеста храна на планетата. Не може ли да получим ползите от пълнозърнестите храни без рисковете като ядем овесена каша вместо това, или ечемик, или киноа? Или има някаква уникална полза от ориза, така че наистина трябва да се опитаме да задържим кафявия ориз в храната си?
Consumer Reports препоръчват да изместим консумацията на ориз до тук; не е задължително да го избягваме напълно, но да го приемаме умерено. Оризовата индустрия критикува Consumer Reports, че предупреждават хората за нивата на арсена в ориза, казвайки, че има един куп научни доказателства, които установяват хранителните ползи от консумацията на ориз, и така всяка оценка на нивата на арсен в ориза, която не успява да вземе под внимание тази информация, е по същество погрешна и много подвеждаща. Тук се цитират два вида доказателства. Консумиращите ориз култури обикновено са по-здрави, но дали това е така поради или въпреки консумацията им на бял ориз? Ами това, че хранещите се с ориз американци са по-здрави? Да, но хората, които ядат ориз, също са склонни да ядат значително по-малко наситени мазнини, така че отново, от къде знаем, че е заради или въпреки белия ориз?
Можеха да цитират това проучване, което показва как приемът на кафяв ориз от 2 или повече порции седмично е свързан с по-нисък риск от диабет. Но вероятно причината, поради която не са, е защото приемът на бял ориз се свързва с повишен риск от диабет, а белият ориз съставлява 95% от американската оризова индустрия. Смяната на една трета порция бял ориз на ден с кафяв ориз може да понижи риска от диабет с 16%, а смяната на този същия бял ориз с пълнозърнести храни като цяло, като овес или ечемик, може да проработи още по-добре! Така че други зърнени храни имат около 10 пъти по-малко арсен и те са свързани с дори още по-нисък риск от заболяване. Нищо чудно, че оризовата индустрия не цитира това проучване.
Цитират обаче проучванията върху адвентистите и някои данни от изследвания в епруветки. Например, в съд на Петри има оризови фитонутриенти, които могат да възпрепятстват растежа на ракови клетки на дебелото черво, докато очевидно нормалните клетки на дебелото черво не се пипат. Това е вълнуващо. И наистина, тези, които се оказва, че са яла тези фитонутриенти под формата на кафяв ориз веднъж седмично или повече, между колоноскопиите, имали 40% по-малък риск от развитие на полипи. Консумацията на зеленолистни зеленчуци, сушени плодове и боб също се свързва с по-ниска честота на полипи. Но единствената причина, поради която се интересуваме от развитието на полипи, е че полипите могат да се превърнат в рак. Но никога не е имало никакви проучвания върху консумацията на кафяв ориз и рак до сега, което ще покрием в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-white-rice-a-yellow-light-or-red-light-food
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев