Вече знаем от повече от половин век, според 200 от водещите в страната експерти по сърдечно-съдовите заболявания в доклад, представляващ 29 национални медицински организации, включително Американската сърдечно-съдова асоциация и Американския колеж по кардиология, който казва, че „Кокосовото масло е едно от най-мощните средства“ за повишаване на нивата на холестерола в кръвта. Изследванията, показващи, че кокосовото масло повишава холестерола, датират от 1955 г., когато за първи път е показано експериментално, че преминаването от кокосово масло към нещо като соево масло, може да понижи холестерола от около 200 на 150.
Кокосовото масло може значително да повиши нивата на холестерол само за няколко часа след консумация, значително повишен холестерол в кръвта в рамките на часове след изяждане на парче торта, приготвено с кокосово масло – или масло от черен дроб на треска за същата цел – ммм…, но не и след парче торта, приготвена с ленено масло.
Кокосовото масло може да е дори по-вредно от лой, или телешка мас, но не чак толкова вредно, колкото е краве маслото. Най-новото интервенционално изследване е публикувано през март 2017 г., едномесечно, рандомизирано, контролирано с плацебо проучване в определен момент във времето, изследва влиянието на две супени лъжици необработено кокосово масло на ден, и се оказва, че кокосово масло повишило холестерола с над 14%, което е в съответствие с други седем интервенционални проучвания, публикувани до този момент в този преглед през 2016 г.
Но чакайте малко, наситените мазнини могат да накарат така наречения добър холестерол, HDL, да се покачи. Какъв е проблемът? Проблемът е, че това не изглежда да помага. Наличието на високи нива на HDL холестерол в кръвта вече не се счита, че има защитна функция. Какво? Но почакайте малко. По-високият HDL холестерол е пряко свързан с по-нисък риск от сърдечно заболяване. Всъщност, нивата на HDL са сред най-последователните и стабилни индикатори на риска от сърдечно-съдово заболяване. Ах, но вижте, има два вида рискови фактори, причинно-следствени и непричинно-следствени. Връзката не е следствие, което означава, че само защото две неща са тясно свързани, това не означава, че едното причинява другото.
Нека ви дам един пример. Обзалагам се, че броят на пепелниците, които човек притежава, е отличен индикатор на риска от рак на белите дробове. Обазалагам се, че всички проучвания ще покажат тази връзка, но това не означава, че ако се намесите и намалите броят на пепелниците, рискът им от рак на белите дробове ще спадне, защото не пепелниците причиняват рака, а пушенето. Пепелниците са само показател на пушенето, индикатор за пушене, а не причина за заболяването. Така че, също както притежанието на голям брой маратонки и фитнес шорти може да предскаже по-нисък риск от сърдечен удар, наличието на висок HDL холестерол предсказва по-нисък риск от сърдечен удар, но покачването на холестерола, също както покачването на броя на шортите за фитнес, няма непременно да повлияе на риска от заболяване.
Как човек може да разграничи причинно-следствените от непричинно-следствените рискови фактори? Подлагате ги на проверка. Причината, поради която знаем, че LDL холестеролът е наистина лош, е защото хората, които просто са били родени с генетично нисък LDL холестерол, се оказват с нисък риск от сърдечно заболяване, а ако се намесите и активно понижите LDL холестерола чрез храната или лекарства, рискът от сърдечни заболявания пада. Не е така с HDL-а.
Хората, които цял живот имат високи нива на HDL холестерола, не изглежда да имат по-нисък риск от инфаркт, а ако дадете на хората лекарство, което повишава HDL холестерола, няма да подейства. Ето защото преди давахме на хората високи дози ниацин, за да повишим нивата на HDL, но е време да се изправим пред фактите. Липсата на полза от повишаването на HDL холестерола сериозно подкопава тази идея за HDL холестерола да се използва като причинно-следствен рисков фактор. Просто казано, високите нива на HDL холестерола може би не предпазват сърцето. Трябва да се съсредоточим върху понижаването на LDL холестерола.
И тъй като това се отнася специфично за кокосовото масло, увеличаването на HDL холестерола е с неясно клинично значение, но увеличаването на LDL холестерола, което получавате в резултат на прием на кокосово масло, се очаква да има неблагоприятно въздействие върху риска от атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания.
А какво да кажем за MCT (средноверижни триглицериди)? Поддръжниците на кокосовото масло, които твърдят, че цялата тази история „кокосовото масло причинява сърдечно заболяване“ е създала лош имидж за националния им износ, твърдят, че средноверижните триглицериди – по-късите наситени мазнини, открити в кокосовото масло – не са толкова лоши, колкото дълговерижните наситени мазнини в месото и млечните продукти. А какво да кажем за това проучване, което претендира, че установява ниска честота на сърдечно-съдови заболявания сред обитателите на тихоокеанските острови, които се хранят с тонове кокосови орехи? Ще покрия и двете теми в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/coconut-oil-and-the-boost-in-hdl-good-cholesterol
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев