„В момент от управлението на крал Памук, фермерите в южноцентралната част на САЩ пазели памука от бръмбари чрез пестициди на основата на арсен, а останалият от тогава арсен все още замърсява почвата.“ Различните растения имат различна реакция от излагането си на арсен. Например доматите не изглежда да натрупват в себе си много арсен, но оризът се справя много добре в изсмукването на арсена от земята, толкова добре, че оризът може да се използва за фиторемедиация, което означава, че можете да засадите ориз на замърсена почва като начин да изчистите почвата. Разбира се, след това трябва да изхвърлите ориза и арсена, но на юг, където се отглежда 80% от ориза в САЩ, вместо това хората се хранят с него.
Проучванията на национално ниво показват, че по-голямата част от арсена е изчислено, че идва от месото, птиците и рибата в храната, а не от зърнените храни, но най-много е от рибата. И така, ако морската храна допринася за 90% от излагането ни на арсен от храната, тогава защо дори говорим за 4-те процента от ориза? Защото арсеновите съединения в морската храна са основно органични – използва се тук за химичен термин, няма нищо общо с пестицидите – а органичните арсенови съединения, поради начина, по който тялото ни може по-лесно да се справя с тях, в историята се разглеждат като относително безвредни. Сега наскоро имаше някои въпроси относно това предположение, но няма никакво съмнение за токсичността на неорганичния арсен, който може да приемете чрез ориза.
Както виждате, оризът съдържа повече токсичен неорганичен арсен от морската храна – с едно изключение. Хиджики, ядливи водорасли, 100 пъти по-замърсени от ориза, което кара някои изследователи да го наричат „ядливо“ водорасло. Правителствата започнаха да се съгласяват. През 2001 г. канадското правителство посъветвало хората да не ядат хиджики. Тогава Англия, останалата част от Европа и Нова Зеландия, а после и Китай посъветвали хората да не ядат хиджики и забранили вноса и продажбите на тази стока. В Япония, където всъщност има цяла индустрия за предлагане на хиджики, просто посъветвала да се яде в умерени количества.
А какво да кажем за водораслите от бреговете на Мейн, домашните, отглежданите за търговски цели водорасли от Нова Англия? Не знаехме до сега. За щастие само един вид има значителни нива на арсен, вид кафяво водорасло, но ще трябва повече от една чаена лъжичка, за да се превиши дневния лимит за арсен, а в този момент вие вече ще сте превишили горната граница за дневния прием йод с около 3 000%, 10 пъти повече от докладваните животозастрашаващи случаи, приписвани на хранителна добавка с кафяви водорасли. Така че препоръчвам да избягвате хиджики поради излишното количество арсен и избягвайте кафявите водорасли поради излишното количество йод, но всички други видове морски водорасли са наред, стига да не ги ядете с прекалено много ориз.
Какво означава обаче цифра като тази? 88,7 микрограма неорганичен арсен на 1 килограм суров бял ориз? Имам предвидим това е само 88,7 части на един милиард. Това е като 88,7 капки арсен в басейн с ориз с олимпийски размери. За какъв риск от рак говорим тук? Ами, за да можем да го поставим в този контекст, обичайното ниво на приемливия риск за канцерогените е един случай на рак на един милион души. Ето така обикновено регулираме веществата, причиняващи рак. Винаги когато някоя голяма индустрия иска да пусне някакъв нов химикал, ние искаме те да докажат, че не причинява повече от 1 допълнителен случай рак на 1 милион други. Сега имаме 300 милиона души в тази страна, така че това не кара тези 300 души, които допълнително са се разболели от рак, да се почувстват по-добре, но трябва все някъде да прекратите това.
Проблемът с арсена в ориза е, че излишният риск от рак, свързан с приема само на половин чаша сготвен ориз на ден, може да е по-близо от 1 на всеки 10 000. Това е сто пъти по-голям риск от приемливия риск от рак. Агенцията за контрол на храните и лекарствата е изчислила, че една порция на ден от най-често срещания ориз, като дългозърнестия бял ориз, ще причини не само един допълнителен на един милион случаи на рак, а 136 на един милион.
И това са само последствията от арсена по отношение на рака. Ами всички останали последствия? Агенцията за контрол на храните и лекарствата признава, че освен рака, токсичният арсен, който се намира в ориза, се свързва с много други последствия, включително сърдечно-съдово заболяване, диабет, кожни лезии, бъбречни заболявания, хипертония и инсулт. Единствената причина, поради която просто се придържат към изчисляването на рисковете от рак, е, че оценяването на всички останали рискове ще отнеме много време и това ще забави предприемането на други действия за защита на здравето на хората от рисковете на ориза.
Да, лекарите могат да помогнат на пациентите да намалят излагането си на арсена в храната, но агенциите, производителите на храна, законодателните органи може би имат най-важна роля по отношение на промените по скалата на общественото здраве. Съдържанието на арсен в ориза, отглеждан в САЩ, е относително постоянно през последните 30 години, което е нещо лошо.
Там, където концентрацията на арсен е повишена поради продължително замърсяване, идеалният сценарий е да се спре замърсяването на източника. Част от токсичния арсен в храната идва от естественото замърсяване на земята, но замърсяването на почвата идва от изхвърляне на пестициди, съдържащи арсен и употребата на лекарства на основата на арсен в птицевъдството и последващото изхвърляне на замърсения с арсен пилешки оборски тор на земята. Независимо защо южният ориз е толкова замърсен, може би не трябва да отглеждаме ориз в почва, замърсена с арсен.
Какво има да каже оризовата индустрия в своя защита? Те стартираха един уеб сайт, наречен „Факти за арсен“, нищо повече. Винаги трябва да подхождаме скептично към всяка група, която съдържа думата „факти“ в заглавието си. Хм Техният основен аргумент изглежда е, вижте, арсенът е навсякъде; всички ние сме изложени на него. Той се открива в повечето храни. Така че, какво, не трябва ли да се опитваме да намалим замърсяването на най-концентрираните източници? Това не е ли като да кажем, вижте, дизеловите изпарения са навсякъде, така че защо просто не изсмучем ауспуха? Те цитират някакъв професор по хранене, който казва, вижте, всички храни имат по малко арсен. Така че премахването на арсена ще намали риска, но ще умрете от глад. Това е като Филип Морис, който казва, вижте, единственият начин, по който ще избегнете напълно цигарения дим в живота си, е да спрете да дишате, а тогава ще се задушите; така че просто можете да започнете и вие да пушите. Ако не можете да го избегнете, ще започнете ли и вие да консумирате най-токсичния източник, който можете да намерите?
Това е същата тактика, която подхваща и птицевъдната индустрия. Арсен и пилета? Няма нужда да се притеснявате, защото има по малко арсен навсякъде. Виждате ли? Ето защо няма проблеми, че храним пилетата си с лекарства на основата на арсен в продължение на 70 години. Ако не можете да ги победите, присъединете се към тях.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/cancer-risk-from-arsenic-in-rice-and-seaweed
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев