Преди около 5 години Дания въведе първия в света данък срещу наситените мазнини. Само след 15 месеца обаче данъкът за мазнини беше премахнат, поради огромния натиск от страна на интересите на земеделието и хранителната индустрия. Застъпниците за общественото здраве са слаби, когато става въпрос за решаване на проблеми с корпоративната власт. Един добре употребяван подход относно алкохола, цигарите, а сега и храната „е да се измести фокусът от здравето. Това включва преразглеждане на данъка върху мазнините или безалкохолните напитки като въпрос за правата на потребителите и дебат за ролята на [бавачката] държавата в ограничаването на избора на хората.“
„Терминът „държава-бавачка“ [обикновено се използва като дума, придаваща отрицателно значение], за да се обезсърчи правителството от въвеждане на закон или регламент, който би могъл да накърни силата или действията на индустрията или на отделните индивиди“ и редовно се използва за подкопаване на усилията в областта на общественото здраве. Но тези, които се оплакват от правителствената манипулация върху избора на хората, са склонни към лицемерно съгласие с корпорациите, които правят същото нещо. Може да се твърди, че общественото здраве се подценява от „баваческата индустрия“, която „използва страха от правителствено регламентиране, за да запази собственото си господство“ и печалби със значителни разходи за общественото здраве.
Тютюневата промишленост предлага класическия пример, като търси лична отговорност, което има определена философска привлекателност. Вижте, стига хората да разбират рисковете, те трябва да бъдат свободни да правят каквото си искат с тялото си. Някои твърдят, че поемането на рискове засяга останалите, но ако имате правото да подлагате собствения си живот на риск, не трябва ли да имате и правото да огорчите своите родители, да направите половинката си вдовица или вдовец, да оставите децата си сираци? Тогава идва и страната на социалните разходи. Лошите решения на хората могат да струват много на обществото като цяло, чиито пари за данъци ще трябва да се грижат за тях, да оправят бъркотията, нали? „Независимият индивидуалист [мотоциклетист], без каска и свободен на пътя, става най-зависим от индивидите в болничното отделение за наранявания на гръбначния стълб.“
Но в името на този аргумент, нека забравим тези странични ефекти, така наречените външни фактори. Ако човек разбира опасностите, не трябва ли да може да прави каквото поиска? Е, на първо място, това предполага, че хората „имат достъп до точна и балансирана информация в съответствие с техните решения“, но „умишлената намеса на индустрията често е създавала ситуации, в които потребителите имат достъп само до непълна и неточна информация.“ „От десетилетия тютюневите компании успешно потискат или подкопават научните доказателства за опасността от тютюнопушенето и омаловажават опасенията за общественото здраве.“ Не натоварвайте малката си глава с притеснения, това ви казва компанията бавачка. Десетилетия на измама и манипулация, съзнателно насочване към децата, маркетинг и продажба на техните смъртоносни продукти с усърдие и без оглед на разгръщащата се човешка трагедия.
Така че „умишлената стратегия на тютюневата промишленост да оспорва научните доказателства подкопава способността на пушачите да разберат вредите, които предизвиква пушенето“, а така подкопава и цялостната идея, че пушенето е напълно информиран избор. „Тютюневите компании отказват на пушачите достъп до истинната информация“, но в същото време държат пушачите виновни „за поява на болести, които ще причинят преждевременна смърт на половината от тях.“ Така че „в контекст като този, намесата на правителството [може да е] от жизненоважна за защита на потребителите от хищните индустрии.“
А хранителната индустрия да не би да е по-различна? „Обществото е заливано с информация и е трудно да се каже кое е истина, кое е лъжа и кое е просто преувеличено. Храната се продава без яснота за хранителното съдържание или вредните ефекти.“ Спомняте ли си как хранителната индустрия похарчи милиарди долари, за да се увери, че лесната за разбиране система за етикети със светофари върху храните никога няма да излезе на дневна светлина и ще бъде заменена с неразгадаема такава? Това е 10 пъти повече отколкото харчи фармацевтичната индустрия за лобиране в САЩ. В интерес е на хранителната индустрия да има неяснота сред обществото относно храненето.
Колко объркани сме относно храненето? Началните учители са отговорни за осигуряването на образование за храненето на над един милион деца с ниски доходи всяка година. 181 начални учители били подложени на проверка на знанията. И само 4 от общо 181 отговорили на поне четири от петте въпроса за храненето правилно. Повечето, например, не успели да отговорят правилно на въпроса: „Кое има най-много калории: протеини, въглехидрати или мазнини?“ Нито един не успял да отговори на всичките пет въпроса правилно. Въпреки че за тях познанията за храненето са ценни, 54% са съгласни, че е трудно човек да разграничи на коя информация за храненето да вярва, а хранителната индустрия иска да задържи нещата така. Една четвърт от учителите не консумирали никакви плодове или зеленчуци предния ден, въпреки че половината са яли пържени картофки и са пили сода, а една четвърт са консумирали пържено месо предния ден. Не е изненада, че 55% от учителите са били не просто с наднормено тегло, а затлъстели.
Така че, дори когато учителите са объркани, трябва да се направи нещо. Никой доставчик на нездравословни продукти не иска хората да знаят истината. „Един [невероятен] пример идва от американската „доктрина за справедливост“ и тютюневия опит с рекламата през 60-те години. Преди рекламите на тютюневи изделия да бъдат забранени от телевизията,“ едно съдебно решение от 1967 г. изисква от тютюневите компании да финансират една здравна реклама за тютюнопушенето на всеки четири телевизионни реклами за тютюна, които те правят. „Вместо да се изправят пред това корективно рекламираме, тютюневата индустрия свали собствените си реклами изцяло от телевизията.“ Те знаеха, че не могат да се състезават с истината. Само „опасността от корективно рекламиране, дори веднъж на всеки четири часа, беше достатъчна причина да накара тютюневите компании да оттеглят собствените си реклами.“ Те трябваше да продължат да държат обществото на тъмно.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-food-industry-wants-the-public-confused-about-nutrition
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари