Добрите бактерии, тези, които живеят в симбиоза с нас, се хранят с плодове и зеленчуци, пълнозърнести и бобови, докато дисбиозата, лошите бактерии, които може да допринасят към дадено заболяване, се хранят с месо, вредна храна, бърза храна, морски дарове, млечни продукти и яйца. Типичната западна диета може да унищожи добрата чревна флора.
Живеем с трилиони симбиони, добри бактерии, които живеят в симбиоза с нас. Ние им помагаме, те ни помагат, а един месец на растително хранене води до увеличаване на добрите момчета и намаляване на лошите, така наречените патобионти, бактериите, които причиняват болести. „Като се има предвид изчезването на патобионтите от червата, човек би очаквал да види намаление на чревните възпаления.“
И така, измерили концентрацията на липокалин-2 в изпражненията, който е чувствителен биопоказател за чревно възпаление и в рамките на месец на здравословно хранене, той спаднал значително, което предполага, че насърчаването на микробиалната хомеостаза или баланс, чрез строга вегетарианска диета, води до намаляване на възпалението в червата и тази промяна на баланса може да е изиграло роля в подобряване на параметрите на метаболизма и имунната система.
При хранене с животински продукти получавате растеж на видовете, свързани с болестите, като bilophila wadworthia, свързани с възпалителна болест на червата, и A. putredinis, открити при абсцеси и апендицити, както и намаляване на бактериите, хранещи се с фибри. Ако приемате фибри, хранещите се с фибри бактерии се размножават и получаваме повече противовъзпалителни, противоракови късоверижни мастни киселини. Ако приемате по-малко фибри, то хранещите се с фибри бактерии ще умрат от глад.
Те са това, което ние ядем. Ако приемате много фитати, чревната ви флора ще се чувства много добре при разграждането на фитатите. Предполагахме, че това е така, защото естествено избираме тези популации от бактерии, които могат да правят това, но се оказва, че нашата диета може да научи старите бактерии на нови номера.
Има един вид фибри в нори водораслите, които червата ни не могат по принцип да разграждат, но бактериите в океана, които ядат водораслите, имат нужния ензим да го направят. Когато открили, че ензимът съществува в червата на японския народ, това се превърнало в мистерия. Разбира се, сушито го ядат сурово; и така, някои бактерии на водораслите може да са си проправили път към дебелото черво, но как биха могли някакви морски бактерии да се развиват в човешките черва? Не е нужно; те са пренесли ензимът, хранещ се с нори, в нашата собствена чревна флора.
„Следователно консумацията на храна със свързани с нея бактерии от околната среда е най-вероятният механизъм, който [насърчава развитието на ензима в собствените ни чревни микроби]“, почти както софтуерната актуализация. Имаме същия хардуер, същите чревни бактерии, но те просто са актуализирали софтуера си, за да се хранят с нещо ново.
Хардуерът обаче също може да се промени. Причината за това: „Пътят към сърцето на мъжа е през червата и микробиота му“, е защото става въпрос за TMAO тук. Някои чревни бактерии могат да вземат карнитин от червеното месо, с което се храним, или холин, който се съдържа в млечните продукти, морската храна и яйцата, и го превръщат в токсично съединение, което може да доведе до увеличаване на риска от сърдечен удар, инсулт и смърт.
Това обяснява защо хората, които се хранят с повече растителни храни, имат по-ниска концентрация на това нещо в кръвта, но и също така произвеждат по-малко от токсина, дори и ако изядат една пържола. Не се забелязва същото при всеядните, което предполага адаптивен отговор от чревната микробиота при тях. Те са това, с което ги храним.
Същото е, ако дадете на хората цикламат, синтетичен изкуствен подсладител, повечето от бактериите ни не знаят какво да правят с него. Ако го давате на хората 10 дни и изберете няколкото бактерии, които познават новия синтетичен материал, накрая три четвърти от цикламата, който приемате, се метаболизира от бактериите в друго ново съединение, наречено циклохексиламин. Но ако спрете да го ядете, тези бактерии умират. За съжаление, циклохексиламинът може да бъде токсичен и затова е бил забранен от Агенцията за контрол на храните и лекарствата през 1969 г., докато често употребяваният Kool-Aid очевидно е напълно безопасен.
Но ако ядете цикламат само от време на време, той няма да се превърне в циклохексамин, защото не сте хранили и отглеждали чревната флора, която е специализирана в това, същото е и с TMAO. Тези, които се хранят с червено месо, или яйца, или морски дарове само от време на време, вероятно ще произведат много малко количество от токсина, защото не са култивирали бактериите, които го произвеждат.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/microbiome-we-are-what-they-eat
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев