„До 50-те години оловото, опасен невротоксин, който някога е бил заровен дълбоко в земята, далече от всичко… замърсява цялата планета, благодарение на оловния бензин. Трудно е да си представим по-добър начин „за максимално излагане на населението към една отрова от това тя да бъде изпускана от повсеместен движещ се източник,“ който да изглажда настилката на нашите квартали.
„Общо около 5 милиона метрични тона олово били депозирани.“ Само една оживена улица би могла да получи повече от един тон на година, а оловото просто се събира десетилетие след десетилетие. Но поне – благодарение на регулациите, започнали през 70-те, спряхме да изхвърляме толкова много във въздуха. И тъй като употребата на олово намалява, също така намаляват и нивата на олово в кръвта ни, което води до 98% намаление на процента малки деца с повишени нива на олово в кръвта. Разбира се, терминът „повишени“ е относителен.
Преди 1970 г. за натравяне с олово се считали стойности 60 микрограма на децилитър (μg/dL) или повече, но после намалили определението до 40, после 30, после 25, после 10, докато нивата, които преди това били считани за безопасни или незначителни за децата, постепенно не се оказали рискови фактори за когнитивни и поведенчески проблеми.
В момента за завишени нива се смятат над 5, но под 5 нивата на олово се смятат за незавишени, за нормални. Но какво означава „нормални“ нива на олово?
„Почти всички жители на индустриалните страни имат запаси от олово в костите си, които са няколко пъти по-големи от тези на нашите прединдустриални предци.“ Ако идете в музей и изследвате нивата на олово на древните скелети, погребани преди едно хилядолетие, те имат хиляда пъти по-ниски нива на олово в сравнение с хората днес, „което показва вероятното наличие при повечето американци на дисфункции, причинени от натравяне с хронично, прекомерно излагане на промишлено олово.“
Това е графично изображение, където всяка точка представлява 40 микрограма олово. Количеството олово в дясно представлява явно симптоматично натряване с олово, при което може и да си удвоите размера от болка, докато по средата е оловото при един типичен американец, а в ляво е количеството, което са намерили в прединдустриалните тела. Вижте, това, което медицинската и изследователската общност не разбират, е че те гледат тези две цифри, хората с натряване от олово и тези от нас, които имат нормални нива, така наречените „много ниски нива“. Но това, което показват тези нови данни за това, което е естествено за нашия вид, е, че средните нива на олово при хората определено никак не са много ниски, „а вместо това представляват огромните 1000 пъти над нормата нива на излагане.“
Изводът е, че „няма нива на излагане на олово, които да се считат за „безопасни“ и дори сегашните „ниски“ нива на излагане при децата са свързани с неврологични дефицити на развитието“, включително намалено IQ. Но хей, можеше да бъде много по-зле, ако не бяхме започнали да ограничаваме оловния бензин. Благодарение на спадащите нива на олово в кръвта, започващи през 70-те, децата, родени през 90-те, са с между 2 и 5 IQ точки по-умни от деца като мен, родени преди 1976 г. Така че, когато видим нашите деца и внуци толкова добре да владеят технологиите, че ни е трудно да ги настигнем, една малка част то това може би се дължи на факта, че те не страдат толкова много от мозъчни увреждания, предизвикани от оловото, както ние. А това означава за страната вероятно стотици милиарди долари подобрена продуктивност, защото децата нямат толкова мозъчни увреждания.
Ако това изглежда много, само заради няколко IQ точки, това, което трябва да разберем, е че дори една малка промяна в средното IQ може да доведе до 50% увеличение на броя на така наречените „умствено изостанали“, милиони повече, нуждаещи се от специално образование и услуги.
Така че отстраняването на оловото от бензина в САЩ може да е едно от великите постижения в областта на общественото здраве през 20-ти век, но това за малко да не се случи.
„Огромен натиск от оловната индустрия… идва, за да потуши – дори да сплаши – изследователи и клиницисти, които [се осмеляват да докладват или идентифицират] оловото като опасност. Достойни „учени и здравни служители бяха изправени пред огромна опозиция, но никога не отклониха поглед от службата си да опазват общественото здраве.“
В тази лична история, двама от младите служители – идеалисти на новосъздадената EPA, която играе основна роля в конфликта, разказват колко наивни са били по отношение на подходите на Вашингтон.
„Нашата младост беше използвана срещу нас“, спомнят си те. Тяхната неопитност, цитирана като причина за отхвърляне на предложенията им. В ретроспекция обаче тяхната младост и неопитност може би е помогнала да успят да превземат една индустрия за милиарди долари. „Бяхме твърде млади, за да знаем, че регламентирането на оловото в бензина е невъзможно.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/normal-blood-lead-levels-can-be-toxic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев