Същото количество олово, дадено 12 часа преди хранене се усвоява на около 60%, така че повечето от оловото се усвоява; 3 часа след хранене, повечето от оловото се усвоява; 7 часа след хранене повечето от оловото се усвоява. Но ако прибавите малко храна в стомаха си само няколко часа след излагането на олово, можете да потиснете усвояването на част или почти цялото олово, което сте погълнали.
Ето защо е важно „да премахнем оловото“ от чешмяната вода. Сега се смята, че по-голямата част от излагането на олово идва по-скоро от храната ни, а не от водата, но не става въпрос за това, което ядем, а за това, което усвояваме. Ако 90% от оловото в храната не се усвоява, само поради факта че е в храната, бихте могли да получите 10 до 20 пъти повече олово, което да се абсорбира в кръвта ви, като консумирате същото количество олово с вода на празен стомах.
И тъй като децата изпразват стомаха си по-бързо от възрастните, часовете на хранене са още по-важни. Заради малките коремчета, които се изпразват само за два часа след хранене, предлагането на междинна закуска сутрин и следобед в допълнение към закуската и редовните хранения, може да намали усвояването в замърсена среда, като се уверите също, че децата си мият ръцете преди ядене.
И така, дали децата в предучилищна възраст, които ядат закуска, имат по-ниски нива на олово в кръвта си? В първото по рода си такова проучване изследователите открили, че наистина децата, които редовно закусват, изглежда имат по-ниски нива на олово, което подкрепя препоръките за редовно хранене и междинни закуски за малки деца с риск от излагане на олово.
Има ли нещо в храната, което играе особена защитна функция? Изследователи тествали различни видове храни, за да разберат и се оказва, че въздействието на храната „вероятно се дължи най-вече на съдържанието на калций и фосфатни соли в нея, но усвояването на олово намалява още повече заради фитата, който се съдържа в изобилие при пълнозърнестите храни.“ Сега, ако калцият и фосфатите защитават, бихте си помислили, че млечните продукти ще направят чудеса. И наистина започнали да дават мляко на работниците, които работят с олово, след като открили, че калцият възпрепятства усвояването на олово при плъховете. Но има нещо в млякото, което при хората изглежда увеличава усвояването на оловото. Не са мазнините, тъй като открили същия проблем и при обезмасленото мляко.
„В продължение на повече от един век млякото беше препоръчвано безрезервно като противодействие на натравянето с олово“, но било изоставено в средата на изминалия век, след като научихме, че „цялостният ефект [от млякото може би всъщност] насърчава усвояването на оловото от чревния тракт.“ Кое е това вещество в млякото, което насърчава усвояването на олово от червата? Може би е млечната захар, лактозата, въпреки че „механизмът, по който лактозата повишава абсорбцията на олово, не е ясен.“ Изводът е, че докато в миналото „млякото било използвано като профилактично средство за защита на работниците в оловната индустрия,“ последните проучвания „предполагат, че тази практика е необоснована и може дори да навреди.“ Така че може би пълнозърнестите храни биха могли да предложат по-голяма защита на хората срещу поемането на олово, въпреки че храната с най-високо съдържание на калций и фитат е тофу.
Изолираните соеви фитонутриенти може да имат неврозащитно действие, поне при изследвания в съд на Петри, където, ако добавите малко олово към нервните клетки, ще убиете около 40% от тях, но тогава, ако добавите все повече и повече соеви фитонутриенти, можете да смекчите част от щетите. Това се смята за антиоксидантен ефект. Ако добавите олово към нервни клетки, получавате голямо освобождаване на свободни радикали, но все по-малко и по-малко такива, ако накапете повече соеви съединения. Добре, но дори и ако това действа извън лабораторни условия, намаляването на токсичните ефекти на оловото е хубаво нещо, но намаляването на нивата на оловото в тялото е още по-добре. Тъй като тофуто има високо съдържание както на калций, така и на фитат, правдоподобно е, че тофуто може да потисне усвояването и задържането на олово, като по този начин намалява нивата на олово в кръвта, но няма как да знаем, ако не проверим.
Консумацията на тофу и нивата на олово в кръвта били изчислени за около хиляда мъже и жени в Китай и за всеки 250 грама тофу, консумирано на седмица, изглежда имало около 4% по-малко олово в кръвта им. В сравнение с тези, които ядат по-малко от 250 гр. на седмица, тези, които изяждат до 70 гр. на ден, имат само на половина вероятността за повишени нива на олово, а тези, консумиращи почти 115 гр. на ден, изглежда намаляват вероятността с повече от 80%. Сега това е просто едно проучване тип „напречно сечение“, в определен момент от времето, така че то не може да докаже причинно-следствена връзка. Това, което ни трябва, е интервенционално проучване, където хората се разделят на случаен принцип в две групи, на едната им даваме храна и наблюдаваме дали нивата на олово ще спаднат, което ще разгледаме в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-lower-lead-levels-with-diet-breakfast-whole-grains-milk-tofu
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари