Хранителните стратегии за лечение на натравяне с олово често са основани за проучвания върху гризачи; само за тофуто обаче има едно проучване на населението с хора, което показва по-ниски нива на олово при мъже и жени, които се хранили с повече тофу. Те изследвали цял куп фактори; не е като любителите на тофу да са защитени, само защото пушат по-малко или ядат по-малко месо, но не може всичко да се изследва.
В идеалния случай, това, което ще имаме, е рандомизирано проучване, контролирано чрез плацебо. Вземете една група хора, изложени на олово, разделете ги на две групи: половината получават храната, другата половина получават някаква идентична плацебо храна и вижте какво ще се случи. Лесно е да се направи с лекарства – просто можете да използвате захарни хапчета, които изглеждат по същия начин като плацебо; така че хората няма да разберат в коя група участват, но как се прави плацебо храна?
Един от начините да се направи замаскирана хранителна интервенция, е да се използват храни, които са толкова силни, че могат да се натъпчат в едно хапче, както е с чесъна. Имало е различни проучвания за въздействието на чесъна при плъховете и като потенциален антидот за натравяне с олово, който е разпределен в различни органи на мишката, но кой яде органи на мишки? Това изследване върху животните обаче има пряко значение за хората, ефектът от чесъна върху съдържанието на олово при пилешки тъкани, който да проучи възможните употреби на чесъна за прочистване на съдържанието на олово при пилета, които, подобно на всички нас на планетата Земя, са били изложени на оловно замърсяване, с надеждата да можем да сведем до минимум опасността от замърсено с олово пилешко месо.
И подействало! Даването на чесън на пилета намалява нивата на олово в „органите, годни за ядене“ с до 75% или повече. Дори и да не им давате олово и да ги отглеждате на дестилирана вода, те пак се оказват с малко олово в месото и вътрешностите си (ние просто живеем в такъв замърсен свят), но в случая нарочно ги хранят с олово за една седмица и нивата стават наистина високи. Но ако им дадете същото количество олово с малко добавен чесън, дайте им малко чесново олово, много по-малко олово се натрупва в тялото им.
Добре, тук идва налудничавата част. Същото количество олово, но този път чакате една седмица и тогава давате чесъна, подействало дори по-добре. Значението на чесъна в намаляването на концентрациите на олово е по-изразено когато се дава впоследствие, след като е спряно оловото, след като оловото вече се е установило в тъканите. Вижте, преди си мислехме, че ползотворните ефекти на чесъна срещу натравянето с олово основно се дължат на реакцията между оловото и серните съединения в чесъна, които се свързват с оловото в чревния тракт и го изхвърлят от тялото, но това, което това изследване показва, е, че чесънът изглежда съдържа съединения, които действително могат да издърпат оловото не само от чревното съдържание, но и от тъканите на тялото. Така че, „резултатите посочват, че чесънът съдържа хелатни съединения, които могат да подобрят елиминирането на оловото.“ Така че, „яденето на чесън може да бъде използвано за защита на хората чрез минимизиране на концентрацията на олово в месото.“
Но ако чесънът е толкова ефективен за премахване на оловото от телата на пилетата, защо да не използваме чесъна по-директно, като самите ние се храним с него? Е, никога не е имало проучване върху способността на чесъна да помага на хора, излагани на олово… до сега.
Всъщност, срам ме е да го кажа, проучването беше публикувано още през 2012 г., но съм го пропуснал тогава. Това беше времето, когато едва наскоро бях създал NutritionFacts.org, подготвях го, за да го стартирам. Сега вече, след като имаме персонал и един цял изследователски екип, да се надяваме, че важни проучвания, като това, няма да минават между капките в бъдеще.
Но ето го, едно към едно сравнение на терапевтичните ефекти на чесъна спрямо лекарството при хелатотерапия, наречено D-пенициламин. 117 работници, изложени на олово в автомобилната индустрия за акумулатори, били разделени в две групи на случаен принцип: лекарството три пъти на ден или ⅛ от чаена лъжичка чесън на прах, пресован в таблетка, три пъти на ден. Това е еквивалентът на 2 скилидки пресен чесън на ден, за един месец. Както се очаква, хелатното лекарство намалило нивата на олово в кръвта с около 20%, същото направил и чесъна. Чесънът подействал толкова добре, колкото и лекарството и разбира се имал по-малко странични ефекти. Така чесънът изглежда, че е по-безопасен и също толкова ефективен. Но да кажем, че едно нещо е толкова ефективно, колкото хелатотерапията, не е достатъчно. Помните ли как, за хронично натравяне с олово, хелатните лекарства могат да намалят нивата в кръвта, но всъщност не подобряват неврологичната функция?
Добре, готови ли сте? Това е мястото, където става невероятно.
Значителни клинични подобрения са наблюдавани в групата, приемаща чесън: по-малко раздразнителност, по-малко главоболия, подобрения в рефлексите и кръвното налягане след лечението с чесън, а не с лекарството. Така че, чесънът се оказва по-безопасен и по-ефективен. „Ето защо чесънът може да се препоръчва за лечение на лека до умерена степен на натравяне с олово.“
Източник: https://nutritionfacts.org/video/best-food-for-lead-poisoning-garlic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари