Ние сме една ходеща цялост, която се състои не само от един Хомо сапиенс обитател, но и от трилиони симбиотични паразитни микроорганизми в червата и на всяка друга повърхност от тялото. В червата ни само има повече бактериални клетки отколкото човешките клетки в цялото ни тяло. Всъщност, само около 10% от ДНК-то в организма ни е човешко. Останалото е в нашия микробиом, микробите, с които делим тази ходеща цялост, която наричаме наше тяло. Какво правят те?
Нашата чревна микрофлора, или чревния микробиом, служат като филтър на най-големия ни контакт с околната среда: това, което ядем. Технически погледнато, храната е чужд обект, който поставяме в тялото си всеки ден. А микробната общност във всеки един от нас оказва значително влияние върху начина, по който ние преработваме тази храна. Следователно, нашият метаболизъм и усвояването на храната настъпва чрез този филтър от бактерии.
Но ако ядем много месо, пиле, риба, мляко, сирене, яйца, можем да насърчим растежа на бактериите, които превръщат холина и карнитина, съдържащи се в тези храни, в ТМА, триметиламин, който може да се окисли и превърне в ТМАО и да внесе хаос в артериите ни, като увеличава риска от сърдечен удар, инсулт и смърт.
Познаваме тази проблематична трансформация от холин в триметиламин от над 40 години. На това е било далеч преди да научим за връзката със сърдечно-съдовите заболявания. Защо е имало проблем по онова време? Тъй като тези метиламини могат да образуват нитрозамини, които имат доказано канцерогенно действие, причиняващо рак.
И така, в кои храни има холин? Най-вече в месото, яйцата, млечните продукти и рафинираните храни. Връзката между месото и рака вероятно не е изненада за никого. Всъщност, само заради индустриалните замърсители, като PCB-съединенията, децата може би не трябва да ядат повече от около 5 порции на месец месо като говеждо, свинско или пилешко и техните комбинации. Но какво да кажем за рака и яйцата?
Проучвания, датиращи от 70-те, подсказват връзка между яйцата и рака на дебелото черво, но само въз основа на така наречените екологични данни, които показват, че в държави, където се хранят с повече яйца, хората имат по-висока честота на поява на рак, но това може да се дължи на един милион други неща. Трябвало да се проведе проучване.
То започнало през 80-те години и до 90-те били публикувани 15 проучвания, 10, които предполагат директна връзка между консумацията на яйца и рака на дебелото черво и пет други, които не установяват никаква връзка. До 2014 г. се появиха още десетина проучвания, които потвърждават, че яйцата могат наистина да играят роля в развитието на рака на дебелото черво, въпреки че не е открита връзка между консумацията на яйца и развитието на предракови полипи, което предполага, че яйцата може да оказват влияние по-скоро в промоционалния етап на растежа на рака, ускорявайки го, а не в причиняванато на рака.
Което ни води до 2015 г. Може би именно ТМАО, създаден от холина в месото и яйцата, е причината за насърчаване растежа на рака. И наистина, в проучването на Инициативния комитет по женско здраве, жените с най-високи нива на ТМАО в кръвта си имали приблизително 3 пъти по-голям риск от рак на ректума, което предполага, че нивата на ТМАО може да служат като потенциален предвестник на повишен риск от рак на дебелото черво.
Въпреки че може би има повече доказателства за повишен риск от рак на гърдата чрез консумация на яйца, отколкото за риск от рак на простатата, единственото друго проучване върху ТМАО и рака до днешна дата, което разглежда рака на простатата, открива по-голям риск.
Храненето отдавна е считано основен фактор за здравето. С революцията на микробиома от изминалото десетилетие обаче, започваме да разбираме как храненето може да повлияе върху самите нас и останалите микроорганизми вътре в нас, а цялата тази история за ТМАО е като димящо оръжие при взаимодействието между чревните бактерии и болестите.
Тъй като холинът и карнитинът са основните източници за производство на ТМАО, логичната стратегия за интервенция би била да се намали консумацията на месото, млечните продукти и яйцата. А ако се храним на растителна основа за достатъчно дълго време, можем всъщност да променим микробиомните общности, населяващи червата ни, така че те да не могат да произвеждат ТМАО, дори и да се опитваме. Теорията на „ти си това, което ядеш“ най-накрая е подкрепена от научни доказателства.
Може и да не се наложи да се храним здравословно за дълго време обаче. Скоро все пак ще можем да „упоим микробиома“ като начин за насърчаване на здравето на сърдечно-съдовата система.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-our-gut-bacteria-can-use-eggs-to-accelerate-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари