Протеинът е имал своя история на славата в света на храненето. Преди век изискванията за прием на протеини са били повече от половината от това, което имаме днес. Този ентусиазъм достига своя връх през 50-те години, когато Обединените нации идентифицираха недостига на протеини като сериозно разпростиращ се глобален проблем. Имало е протеинова празнина, която трябваше да бъде запълнена. Това определено е било удобно за американската млечна индустрия, която е можела да изхвърля своя следвоенен излишък от сухо мляко на третия свят, вместо просто да го заравя в земята. А това довело до големия провал на протеина. Има едно заболяване, свързано с недохранването, наречено квашиоркор, което се предполага, че е причинено от недостиг на протеини, откритие на известната д-р Сисили Уилямс, която прекарва втората половина от живота си в опровергаване около това състояние, което тя самата първа описва.
Оказва се, че няма реални доказателства за съществуването на недостиг на протеини в храната. Действителната причина за квашиоркор остава неясна, но проучванията с фекални транспланти предполагат, че промените в чревната флора може да са причината. Как е могла областта на храненето да е възприела нещата толкова погрешно? Една известна статия за това започва с тези думи: „Безпристрастната обективност на учените е мит. Няма нито един учен, който да е просто замесен в едностранчивия стремеж към истината. Той или тя също са замесени в пристрастния стремеж към стипендиите, отпускани за научни изследвания и професионалния успех. Специалистите по хранене може да искат да изследват недохранването, но те също така искат и изкарват прехраната си по начини, които смятат за приятни.“ Това неизбежно насърчава изследователите да „създадат случай“ за важността на собствения си принос към областта и „техните хранителни вещества“, каквито са протеините.
Науката в крайна сметка надделяла обаче и се състояло масово преизчисление на нуждите от протеини за хората през 70-те години, което светкавично затворило така наречената „протеинова празнина“ и унищожило теорията за тази пандемия на „протеиново недохранване“. Изискванията за прием на протеини при бебетата намалели от препоръчителните 13% от дневните калории на 10%, после 7%, после на 5%. Обаче до този ден все още има хора, които се обсебени от протеини. Тези, например, които са поддръжници на Палео диетата, се опитват да изопачат случая с протеините от еволюционна гледна точка.
Добре, нека си зададем въпроса: коя е идеалната храна за хората? Храната, която е била точно определена само за нас в продължение на милиони години, така че да съдържа идеалното количество протеини? Майчината кърма. Ако висококачественият протеин е „най-важната хранителна съставка от всички“, която ни помага да изградим големия си мозък през последните няколко милиона години, човек би очаквал, че важността му ще бъде ясно отразена в състава на майчината кърма при хората, особено след като бебешката възраст е именно времето на най-бързия ни растеж.
Но това очевидно не е така. Човешката кърма е едно от млеката с най-ниско съдържание на протеини в света на бозайниците. Всъщност, тя може би е с най-ниско съдържание на протеини от всички животни в света – по-малко от 1% протеин на единица тегло. Това е една от причините защо храненето с прясно краве мляко може да бъде толкова опасно за бебетата. Съдържанието на протеини в човешкото мляко е описано като изключително ниско, но то изобщо не е ниско. То е точно толкова, колкото трябва да бъде. Това е естественото, нормално ниво за човешкия вид, което е било фино настроено в продължение на милиони години.
Възрастните имат нужда от не повече от 0.8 или 0.9 грама протеин на всеки един килограм телесно тегло дневно. Така че, това е като вашето идеално тегло в кг., умножено по четири и после разделено на десет. Така, че един човек, чието идеално тегло е 45 кг., ще има нужда от 40 грама протеин на ден. Средно те вероятно ще имат нужда само от около 30 грама на ден, което е по 0.66 грама на килограм, но казваме 0.8 или 0.9, защото всеки човек е различен и ние бихме искали да уловим по-голямата част от хората.
За хората е по-вероятно да страдат от ИЗЛИШЪК на протеини, а не от недостиг на протеини. Страничните ефекти, които са свързани с дългосрочни високо протеинови диети, могат да включват нарушения на костния и калциевия баланс, нарушения на бъбречната функция, повишен риск от рак, нарушения на черния дроб и влошаване на заболяванията на коронарната артерия. Ето защо в момента няма никаква обоснована научна основа да се препоръчва консумация на протеини над сегашната препоръчителна дневна доза, поради потенциалните рискове от заболяване.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-great-protein-fiasco
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари