Изследвания в науката на човешкото хранене през последните 40 години водят до многобройни разкрития и цялостно разбиране на точните механизми за това как хранителните вещества влияят върху телата ни. Въпреки това, епидемията от свързани с храненето хронични заболявания – затлъстяване, диабет тип 2, остеопороза, сърдечно-съдови заболявания, инсулт и рак – значително се увеличава в световен мащаб с всяка изминала година.
Защо цялото това детайлно познание не е довело до подобрения в областта на общественото здраве? Може би това има нещо общо с цялата ни философия на храненето, наречена редукционизъм, където всичко се свежда до съставните си части; където храната се редуцира до сбор от единични съединения с предполагаеми единични ефекти. Редукционният подход по традиция е бил и продължава и до днес да бъде доминиращ подход в изследванията на храненето. Например, знаете ли, че чисто механично, има химикал в корена от джинджифил, чрез който потиснат форбол миристат ацетат (ФМА) стимулира фосфорилиране на разновидности на ERK1/2 и JNK MAP? Това е всъщност супер, но не докато милиони хора продължават да умират от свързани с храненето заболявания.
Всички вече знаем, че три-четвърти от риска на хронични заболявания – диабет, сърдечни пристъпи, инсулт, рак – може да бъде елиминиран, ако всеки започне да следва четири прости практики: да не пуши, да не е с наднормено тегло, да прави половин час упражнения на ден и да яде по-здравословна храна, съдържаща повече плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни, и по-малко месо. Помислете как би се превело това по отношение на човешки жертви. Ние вече знаем достатъчно, за да спасим живота на милиони хора. Така че, не трябва ли усилията ни да се съсредоточат върху прилагането на тези промени преди поредният долар да се изразходи в изчисления дали екстракт от нечии гроздови люспи може да намали холестерола на рибата зебра – а защо не и на целите храни, така като сме почнали? Защо да се харчат доларите на данъкоплатците, запушвайки артериите на раирани лещанки, давайки им храна висока на холестерол, за да разберат дали листата и цветовете на глога имат потенциала да помогнат? Дори и да беше така, и дори ако помагаха и на хората, не би ли било по-добре да не се запушват артериите на първо място?
Този драстичен спад на риска и удължаването на годините живот в добро здраве чрез превантивно хранене, не е необходимо да включва супер храни, билкови екстракти или скъпи хранителни добавки; само здравословно хранене. Когато Хипократ е казал нещо като: „Нека храната бъде вашето лекарство и лекарството бъде вашата храна“, той не е имал предвид, че храните са лекарства, а по-скоро, че най-добрият начин да останем в добро здраве е поддържането на здравословна диета.
Докато историческото отношение към областта на храненето може най-добре да бъде обобщено с думите: „Яж каквото поискаш, след като изядеш това, което трябва.“ С други думи, яжте каквото си поискате, стига да си изпиете витамините и минералите – начин на мислене, символиращ зърнените закуски, натъпкани с витамини и минерали. Но пътят към здравето не е постлан с кока-кола, обогатена с витамини и минерали. Тази редукционистка нагласа е добра за хранително-вкусовата промишленост, но в действителност не е благодатна за здравето на човека, защото ако храната се превръщаше в здравословна само от няколко хранителни вещества, то може да ви се размине да продавате Twinkies, обогатени с витамини.
Ние трябва да променим понятието си от приемане на задоволителна храна към получаване на оптимално хранене; не само чрез избягване на скорбут, но укрепвайки здравето си и минимизирайки риска от развитие на дегенеративни заболявания.
Свеждайки нещата до молекулярните им компоненти работи за развитието на лекарствата: откриване на всички витамини, лечение на заболявания от недостиг, но в областта на храненето, подходът на редуциране среща лимита си. Открихме всички витамини преди повече от половин век. Кога за последен път сте чували някой да страда от скорбут, или пелагра, или квашиоркор (недостиг на протеин – бел.пр.) – класически синдроми на дефицит? От друга страна, какво ще кажем за болестите причинени от хранителен излишък: сърдечно-съдови заболявания, диабет, затлъстяване, хипертония – да сте чували някой да страда от тези? И въпреки това продължаваме с този начин на мислене за недостиг когато става въпрос за храненето.
Когато някой се опитва да намали консумацията си на месо, първият въпрос, който му се задава, е: „Откъде си набавяш протеина?“ вместо: „Чакай малко, ако започнеш да се храниш по този начин, откъде ще получиш сърдечно-съдовото заболяване?“ Точно тази нагласа на недостиг доведе до появата на мултимилиардна индустрия за добавки. Защо да не приемате мултивитамини ежедневно, за да се подсигурите срещу хранителен дефицит? По-добра застраховка е просто да се яде здравословна храна.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/reductionism-deficiency-mentality
Превод, корекция и обработка: Радослава Никова и Петър Енчев