На практика всеки ден сме изправени пред активността на нашите черва и не е никаква изненада, че поне някои от нас са развили интерес към състоянието на нашите черва и неговата връзка към здравето и болестите.
През последните години чревната микрофлора, нашата чревна среда, се определя като пленителен „нов орган“ с всякакви видове функции. Е, ако бактериите в червата ни съставляват един цял отделен орган в тялото ни, какво ще кажете за трансплантация на органа?
Какво би станало, ако прехвърлите чревни бактерии от слаби хора на хора с наднормено тегло? Изследователите установили, че балансирането на бактериите, причиняващи затлъстяване, с преливане на чревни бактерии от слаб човек може да помогне. Сега, те искали това да бъде плацебо контролирано проучване, което при лекарствата е лесно: просто давате захарно хапче. Но когато пъхате тръба надолу по гърлото на хората и трансплантирате фекалии, чудя се какво ще ползвате като плацебо на акото? Плацебо-ако, ако не знаете! Както донорите, така и пациентите донесли пресни изпражнения и пациентите били разпределени или да получат изпражненията на донора или да им се трансплантират техните собствени събрани изпражнения – това било плацебото, получавате обратно вашите си неща.
Добре, така какво се случило? Инсулиновата чувствителност на слабите донори е около 50; това е хубаво нещо. Високата чувствителност към инсулин означава ниска инсулинова резистентност, причината както за диабет тип 2, така и за преддиабетно състояние. Пациентите с наднормено тегло започнали с около 20 и след преливане на собствените им изпражнения, останали с около 20. Но групата на затлъстелите донори, получаващи от слабите, също започнали с ниски нива, но се покачили близко до там, където слабите хора били.
Това е интересно: не всички изпражнения на слаби донори имали същия ефект върху инсулиновата чувствителност, тъй като някои донори оказали супер значителни ефекти, така наречените супер фекални донори, докато други оказали много малко или никакъв ефект. Оказва се, че този супер донорски ефект се дължи най-вероятно на количествата късоверижни чревни бактерии, произвеждащи мастни киселини във фекалиите, хранителните бактерии, които процъфтяват от фибрите, с които се храним. Късоверижните мастни киселини, произведени от бактериите, които се хранят с фибри, могат да допринасят за освобождаването на чревните хормони, които да са причината за тази ползотворна подобрена инсулинова чувствителност.
Успешната употреба на фекалната трансплантация наскоро привлече значително внимание, не само поради своя успех, но и заради способността й да докаже причинно-следствената връзка, че бактериите, които имаме в червата си, могат да повлияят на нашия метаболизъм. Но след няколко месеца състоянието на бактериите се върнало в първоначалното си състояние; така че ефектите върху дебелите пациенти били временни.
Можем да получим обаче подобни ползи само чрез хранене на тези малко добри бактерии, които вече имаме. Да речем, че отглеждате зайчета. Ако ги храните с пръжки, всички те ще умрат. Да, можете отново да вземете нови зайци, но ако продължавате да ги храните с пръжки, те накрая също ще умрат. Докато, ако започнете само с няколко зайчета, ако ги храните с това, с което те се хранят, те ще пораснат и ще се умножат и скоро ще се запълните със зайчета, хранещи се с фибри.
Фекалните транспланти и пробиотиците са само временни решения, ако продължаваме да слагаме грешното гориво в червата си. Но чрез хранене с пребиотици, като фибрите, което означава увеличаване на консумацията на растителни храни като цяло, можем да изберем и насърчим растежа на нашите собствени добри бактерии.
Такова действие обаче може да спре веднъж след като приемът на повече фибри спре. Ето защо нашите хранителни навици трябва да включват продължителна консумация на големи количества богати на фибри храни, за да подобрим здравето си. И ако не го направим, можем да оставим нашата микробиологична същност умираща от глад.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-become-a-fecal-transplant-super-donor/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев