Когато известният хирург Майкъл Дебейки бил попитан защо неговите проучвания, публикувани още през 30-те години, свързващи пушенето и рака на белите дробове, били просто игнорирани, той трябвало да напомни на хората какво е било тогава. Ние бяхме едно общество на пушачите. Това беше по филмите. Беше навсякъде. Медицинските срещи били една тежка мъгла от дим. Пушенето било с една дума нормално. Това е като дебатите за цигарите и рака на белите дробове в Конгреса, които се провеждали в стаи, пълни с дим. Това ме кара да се замисля какво се сервира на бюфетите за закуска на заседанията на Комитета по препоръки за храненето тези дни.
Преди съм говорил за един известен статистик, на име Роналд Фишър, който се противопоставил срещу това, което нарича пропаганда да се убеди обществото, че пушенето на цигари е опасно. Фишър имал безценен принос към областта на статистиката, но неговият анализ на рака на белите дробове и пушенето били погрешни заради нежеланието да се прегледат всички налични данни. Неговата димна завеса може би се дължала на това, че той бил платен консултант на тютюневата индустрия, но също и защото самият той бил пушач. Част от тази съпротива да види връзката може би е била вкоренена в собствената му привързаност към пушенето, което ме кара да се замисля за някои от храните, към които изследователите на храни могат да са привързани днес.
Винаги ми се струва иронично когато вегетарианци изследователи излизат напред и посочват диетата си като потенциален конфликт на интереси, докато нито веднъж в 70 000 статии за месото в медицинската литература не съм виждал изследовател да разкрива своите не-вегетариански навици, защото това е нормално.
Също както пушенето е нормално. Как може нещо, което е толкова нормално, да е лошо за вас? Не е като да изпушите една цигара и да паднете мъртъв. На рака са му нужни десетилетия да се развие. Тъй като по това време повечето лекари пушели и не можели да видят никакви моментални вредни ефекти, те не били склонни да приемат дори възможността за такава връзка, въпреки планината от доказателства.
Може да е отнело 25 години на доклада на ръководителя на националната здравна служба на САЩ да излезе и още по-дълго за традиционната медицина да се качи на борда, но сега няма повече реклами, които да насърчават хората да „вдишват до насита!“ Сега има реклами от Центъра за контрол и превенция на заболяванията, които отвръщат на удара.
За реклами на храните няма нужда да се връщате обратно по целия път към „Месо… за защита на здравето“ или „Хранителен бекон“, или лекарите, предписващи месо или сода по тази причина. „Благодарим на небесата, че Трикс създават навици!“ Знаем, че нещата отиват на зле когато най-разумните съвети за храненето идват от рекламите на цигари.
В днешно време можете да видите хот дог, сертифициран от Американската сърдечна асоциация, или съвети от говеждо филе за същото. И от всички храни, коя първа получила призванието „Децата се хранят правилно“ от Академията по хранене и диетика на своя етикет? Ябълка? Броколи може би? Не, един продукт от сирене на компанията Крафт.
Сега, също както имало хора на авангарда през 30-те, 40-те, 50-те години, които се опитвали да спасяват животи, днес има едни преобръщащи посоката реклами от това какво можете да направите със свински задни части към това какво свинското може да направи с вашия задник – кампанията на Комитета на лекарите за отговорна медицина „Месото е новият тютюн“. Както д-р Барнард се опитал да намекне в една статия, публикувана в журнала по етика на Американската медицинска асоциация, „растителните диети (могат днес да се считат) за хранителния еквивалент на отказването от цигарите.“
Колко още хора обаче трябва да умрат, преди Центърът за контрол и превенция на заболяванията да насърчи хората да не чакат до сърдечната операция, за да започнат да се хранят здравословно?
Също както не чакаме нашия лекар да спре да пуши, за да спрем самите ние, не трябва да чакаме лекарят ни да премине през обучение по хранене или да прочисти собствената си диета, преди да решим да се храним здравословно. Лекарите вече не държат професионален монопол върху информацията за здравето.
Има демократизация на познанията и така, докато не се промени системата, ние трябва да поемем лична отговорност за собственото си здраве, за здравето на нашето семейство. Не можем да чакаме докато обществото не настигне науката отново, защото това е въпрос на живот и смърт.
Д-р Ким Алан Уилямс стана президент на Американския колеж по кардиология. Той беше попитан защо следва собствените си съвети за хранене на растителна диета? „Нямам нищо против да умра“, казва д-р Уилямс. „Само не искам това да е по моя вина“.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/dont-wait-until-your-doctor-kicks-the-habit
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев