Има всякави видове предполагаеми „лекове“ за хълцането, всичко от дъвчене на лимон, вдишване на черен пипер, или любимото на кучето ни: една пълна лъжица фъстъчено масло. Ето техниката, която реших да използвам следващия път, в който започна да хълцам: супра-супра максимално вдъхновение. Поемате дълбоко въздух и задържате за 10 секунди и после вдишате още по-дълбоко и задържате още 5 секунди, после още едно последно малко вдишване, задържате последно за 5 секунди и незабавно и дълготрайно премахване на хълцането бива постигнато.
Когато бях дете, се научих как да контролирам собственото си хълцане, използвайки дишане с бавно темпо и бях толкова развълнуван да видя, че най-накрая се появи доклад за него. Наистина е хубаво.
Има един нерв, наречен блуждаещ нерв, който отива директно от мозъка, през гърдите и към стомаха и свързва мозъка ни със сърцето и червата и дори имунната ни система. Блуждаещият нерв е като ръкопис, който позволява на мозъка да намали възпалението в тялото. Когато чуете за връзката ум-тяло, ето това представлява блуждаещият нерв и това е, което той прави. Така че има нарастващ интерес към лекуването на широк спектър от заболявания с… имплантирано устройство, подобно на пейсмейкър, което да стимулира работата на блуждаещия нерв, но определени източни цивилизации, като йога, чи гун и дзен, са намерили начин да го правят без да им се имплантират електроди в тялото. Нека обясня как.
Здравото сърце не е метроном. Пулсът ви се ускорява и намалява наред с дишането. Когато поемете въздух, сърдечната честота е склонна към ускоряване. Когато издишате, сърдечната ви честота се забавя.
Можете да спрете видеото за малко и да опитате върху себе си сега като усетите пулса да се променя докато вдишвате и издишвате. Ще изчакам… Не е ли това страхотно?
Вижте, променливостта на сърдечната честота е мярка за блуждаещия тон, активността на вашия блуждаещ нерв. И така играта, която можете да играете следващия път, когато ви е скучно, е да се опитате да накарате собствената си сърдечна честота да се ускори и намали колко е възможно повече с всяка глътка въздух.
Това може да стане, защото има един цял друг вибриращ процес, който се случва по същото време, както ускоряването, после забавянето на сърдечната честота, въз основа на моментните промени в кръвното ви налягане. И както всеки специалист по физика ще ви каже, всички вибриращи системи за обратна връзка с постоянно забавяне имат характеристиката на резонанс, което означава, че можете да ускорите амплитудата, ако вкарате циклите в синхрон. Същото е като да люлеете детето си на люлката: ако схванете времето достатъчно добре, можете да го люлеете по-високо и по-високо.
По същия начин, ако вдишвате на точната честота, можете да вкарате циклите в синхрон и да увеличите променливостта на сърдечния си ритъм. И защо правим това всъщност? Защото това ни позволява да повлияем на функцията на нашата автономна нервна система чрез блуждаещите нервни окончания на мозъчните ядра, като locus coeruleus, което активира областите на дейност на хипоталамуса или поне според моделите на неврофизиологичните закони. Искам да кажа, ех!
Хм, и защо правим това, я пак повторете? Не е само, за да излекуваме хълцането. Практикуването на бавно дишане за няколко минути на ден може да има трайно благоприятно въздействие върху редица медицински и емоционални разстройства, включително астма, синдром на раздразнените черва, фибромиалгия и депресия, въпреки че в САЩ сме го въвели в употреба за подобряване на резултатите в бейзбола.
Сега към днешна дата на повечето проучвания им липсват подходящи средства за контрол и са използвали някакви модерни машини за биологична обратна връзка, която да определи резонансната честота на всеки човек, но за повечето хора се оказва, че имат около 5 и половина вдишвания и издишвания на минута, така че пълно вдишване и издишване на всеки 11 секунди.
Когато музиканти били разделени произволно на бавно дишащи групи с или без биологична обратна връзка, бавното дишане помогнало, независимо от всичко. Същото и с високото кръвно налягане. Можете да използвате тази техника, за да намалите значително вашето кръвно налягане за минути. Надеждата е, че ако се упражнявате така за няколко минути всеки ден, може да имате дълготраен ефект през остатъка от деня, да дишате нормално.
Да упражняваме какво точно? Бавно дишане, 5 или 6 пъти в минута, разделени равномерно между вдишване и издишване, биха могли да свършат работа. Така че 5 секунди вдишване, после 5 секунди издишване, през цялото време дишайки дълбоко и естествено; не бихте искали да започнете да дишате прекалено учестено. Естествено дълбоко дишане, но просто наистина бавно. Опитайте следващия път, в който започнете да хълцате. Действа при мен всеки път.
Източник: http://nutritionfacts.org/video/how-to-strengthen-the-mind-body-connection
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари