Одобрението на аспартама има противоречива история. Ръководителят на Агенцията за контрол на храните и лекарствата заключава, че има достатъчна сигурност, че консумацията на аспартам от хората не представлява риск за уреждане на мозъка, което да води до умствена изостаналост, хормонална дисфункция или и двете; и няма да причини тумори в мозъка, обаче, собственият „Съвет за обществено разследване“ на „Агенцията за контрол на храните и лекарствата“ оттеглил одобрението си относно притесненията за рак. Освен това, няколко учени от „Агенцията за контрол на храните и лекарствата“ застанали против одобрението, цитирайки собствените изследвания за мозъчни тумори на компанията. Ръководителят одобрил аспартама, независимо от това, преди да напусне „Агенцията за контрол на храните и лекарствата“ и да се радва на заплата по хиляда долара на ден на консултантска позиция в ПР агенцията на компанията на аспартама. Тогава „Агенцията за контрол на храните и лекарствата“ всъщност попречила на „Националната програма по токсикология“ (NTP) да продължи с по-нататъшни изследвания относно рака, така че ни остават само хора, борещи се над различни проучвания върху гризачи, някои от които показали повишен риск от рак, докато други не показали.
Това ми напомня на цялата тази захаросана история, при която той причинил рак на пикочния мехур при плъховете, но не и при мишките, което ни оставя с въпроси без отговор, като „Така че ние по-скоро плъхове ли сме или мишки?“ Очевидно трябва да подложим въпроса за аспартама на проверка при хората, но най-дългото проучване за безопасност при хората продължило само 18 седмици. Трябваха ни по-добри данни за хората.
Тъй като най-голямото проучване при плъховете докладва лимфоми и левкемии, проучването NIH-AARP засякло диагноза рак на кръвта… и по-високи нива на прием на аспартам не били свързани с риск от рак. Това е едно масивно проучване, но то понесло критика, че изследвало относително краткотрайно излагане – хората били изучавани само в продължение на 5 години. Хей, по-добре е от 18 седмици. Ами 18 години?
Всички погледи се обърнали към Харвард, който започнал да проследява здравето и храненето на медицински специалисти още от преди аспартамът да се появи на пазара. В най-изчерпателното дългосрочно проучване върху населението, с цел да се оцени връзката между приема на аспартам и риска от рак при хората, наистина била намерена връзка, както между диетичната сода и общия прием на аспартам, така и рисковете от неходжкинов лимфом и множествена миелома при мъжете и левкемия при мъже и жени.
Добре, но защо повече рак при мъжете, отколкото при жените? Подобен резултат бил открит за рак на панкреаса и диетичната сода. Не содата по принцип, всъщност единствената захар, свързана с риска от рак на панкреаса, е млечната захар, лактозата. Именно диетичната сода. Така че несъответствието между мъже и жени може просто да е било статистическо отклонение, но те решили да разкопаят по-дълбоко.
Аспартамът се разпада на метанол, а метанолът се превръща във формалдехид, доказан човешки канцероген чрез този ензим ето тук, алкохолдехидрогеназа. Същият ензим, който детоксикира обикновения алкохол, е същият ензим, който превръща метанола във формалдехид.
Възможно ли е хората просто да имат по-високи нива на този ензим от жените? Да. Ето защо жените получават по-високи нива на алкохол в кръвта си, като пият същото количество алкохол. Ако погледнете проби от черен дроб от мъже и жени, има значително по-голяма ензимна активност при мъжете. Така че може би това обяснява повишения риск от рак при мъжете – по-високите темпове на превръщане на аспартама във формалдехид. Но как да го изследваме?
Етанол – обикновен алкохол – конкурира се с метанола за вниманието на същите ензими. Всъщност обикновеният алкохол се използва като антидот за отравяне с метанол. Така че мъжете, които не пият, може да имат по-високи темпове на превръщане на аспартама във формалдехид, ако цялата тази теория за формалдехида е вярна. И наистина, в съответствие с този ред на мисли, именно мъжете, които пиели най-малко алкохол, изглежда имали най-голям риск от рак заради аспартама.
Трето подобно проучване било публикувано от тогава насам и не открило никакъв повишен риск от лимфома, свързан с диетичната сода по време на 10-годишен период на проследяване. Така че никакъв риск отбелязан през 18-седмичното проучване, 5-годишното или 10-годишното, само при 18-годишното проучване. Какво заключение трябва да направим за всичко това?
Някои призовават за преоценка на безопасността на аспартама. Конят е един вид „извън обора“ в този момент с 15 422 140 кг. количество от веществото, произвеждани годишно, но това не означава, че трябва да го ядем, особено може би бременни жени и деца.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/does-aspartame-cause-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев