Mycobacterium paratuberculosis бактерията е не само сериозен проблем за глобалното животновъдство, но може и да предизвика диабет тип 1, имайки предвид, че паратуберкулозната бактерия е намирана в кръвта на по-голямата част от изследваните болни от диабет тип 1, вероятно изложени на нея чрез предлаганото в търговската мрежа мляко, тъй като бактериите могат да оцелеят след пастьоризация.
Но какво да кажем за месото? Микобактерията паратуберкулоза е била намерена в говеждо, свинско и пилешко месо. Това е чревна бактерия и за съжаление фекалното замърсяване на трупа в кланиците е просто неизбежно. И след това, освен ако не е сготвено наистина добре, може да съдържа живи бактерии Mycobacterium avium paratuberculosis.
По отношение на месото, говеждата кайма може да представлява най-голям потенциален риск за укриването на тези паратуберкулозни бактерии, тъй като значителна част произхожда от умъртвени крави, даващи мляко, които може би са убити именно, защото имат паратуберкулоза и тя отива право в хранителната верига на човека. Има също така по-голяма честота на фекално замърсяване при лимфните възли в каймата, а смилането може да прати бактериите дълбоко навътре в бургера. Като се има предвид тежестта на доказателствата и сериозността и мащаба на потенциалните проблеми за здравето на хората, принципът на предпазливостта предполага, че е време да се вземат мерки, които да ограничат излагането на хората на този патоген. Най-малкото, ние трябва да спрем да пращаме животни, за които се знае, че са заразени, към човешката хранителна верига.
Знаем, че приемът на мляко е свързан с диабет тип 1, но какво да кажем за месото? Направен бил опит да се извадят хранителните фактори, които биха могли да помогнат за 350-те различни вариации при случаите на диабет тип 1 по света. Е, защо някои части на света имат стотици пъти по-високи стойности от други?
Да, колкото повече млечни продукти се приемат от населението, толкова по-високи са стойностите на диабет тип 1, но същото е било установено и при месото, което дава основа на спекулациите, че увеличаването на количеството на животинските протеини след Втората световна война може да е допринесло за увеличаването на случаите на диабет тип 1. А има и отрицателна връзка, което означава защитна връзка между приема на зърнени храни и диабет тип 1, което би могло да се впише в един по-общ контекст на по-ниска честота на хроничните заболявания сред тези, които се хранят повече с растителна храна. И увеличаването на консумацията на месо с времето изглежда съответства на зачестяването на случаите на заболяването.
Сега, винаги трябва да сте наистина внимателни относно тълкуването на сравнения страна по страна, тъй като, само защото една страна се храни по определен начин, това не означава, че хората, които се разболяват от тази болест, ядат по същия начин. Например, едно подобно проучване, наблюдаващо специално храненето на деца и юноши от различни страни, подкрепило предишното проучване за значението на кравето мляко и животинските продукти като причина за диабет тип 1, но те също открили, че в страните, където имало тенденция да се приема най-много захар, децата били склонни да имат по-ниска честота на заболяването.
Сега това не достигнало статистическа важност, тъй като имало толкова малко държави, но дори да не беше така и дори и да имаше други проучвания, които да го подкрепят, има още един милион други фактори, които може да се случват в момента. Може би страните, в които се приема най-малко захар, консумират най-високо фруктозния царевичен сироп или нещо такова. Трябва да го подложим на проверка. Ако анализираме храната, която реално разболелите се хора са приемали, повишеният риск от диабет тип 1 се свързва с мляко, захар, хляб, сода, яйца и прием на месни продукти.
В Сардиния, където била направена първоначалната връзка между паратуберкулозата и диабет тип 1, е открито много важно за статистиката съотношение между дозата и реакцията, което означава повече месо и повече риск, особено по време на първите две години от живота на детето. Така че високата консумация на месо изглежда важен допълващ фактор в ранна детска възраст за развитието на диабет тип 1, въпреки че ни трябва повече информация.
Последното такова проучване, проследило хиляди двойки майки и деца, установило, че яденето на месо по време на кърмене е свързано с повишен риск както на предклиничен, така и на напълно развит диабет тип 1 до времето, в което детето навърши 8-годишна възраст. Те си мислели, че може би са гликотоксините, напредналите крайни продукти на гликирането (AGEs) в сготвеното месо, които могат да се пренасят с кърмата, но това, което също може да бъде пренесено с човешката кърма, са паратуберкулозните бактерии, които растат в кърмата на жените с болест на Крон, друго автоимунно заболяване, свързано с излагане на паратуберкулозните бактерии.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/meat-consumption-and-the-development-of-type-1-diabetes
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев