Ако ракът е наистина част от така наречените феротоксични заболявания, следствие от части на токсичността на желязото, това би обяснило не само резкия спад в случаите на рак след даряване на кръв, но също и защо хората с по-високи нива на желязо в кръвта си имат повишен риск от смърт от рак, защо жените, които имат кървене в яйчниците си, са с висок риск от рак на яйчниците и защо тези, които страдат от заболяване, свързано със завишени нива на желязо, наречено хемохроматоза, имат до 200 пъти по-висок риск от рак. Дори е имало призиви да се върнем назад и да разгледаме някои от изследванията върху химиотерапията, при които често се взимала кръв от групата с химиотерапия, за да се проверява за странични ефекти. Може би просто премахването на желязото от кръвта има принос за някои от очевидните ползи на химиотерапията.
Желязото може да бъде нож с две остриета. Недостигът на желязо води до анемия, докато излишъкът от желязо може да повиши риска от рак, вероятно чрез действието си като про-оксидант, който генерира свободни радикали. Желязодефицитната анемия е сериозен проблем в развиващия се свят, но в страните, където се хранят с месо, излишъкът на желязо може да бъде по-голям проблем от недостига на желязо. Депата на желязо в тялото се натрупват коварно с напредване на възрастта, поради факта че приемът превишава загубата и нашето тяло няма добър начин да се освободи от това излишно количество желязо.
Феритинът е кръвната мярка за изследване на резервния ни запас от желязо. Нормалният диапазон е около 12 до 200, но само защото е нормален, не означава, че е идеален. В изследването за кръвни донори, тези, които развили рак, били до тук, средните стойности за мъже могат да са над 100.
Това предполага, че „нормалните“ обкръжаващи нива на запасите от желязо могат да бъдат вредни и да представляват проблем, който засяга големи части от населението. Така че може би има нужда да се определят повторно нормалните граници, въз основа по-скоро на риска от заболяване, отколкото само чрез проследяване на една крива от графика. По този начин недостигът на желязо може да съществува когато нивата на феритин спаднат до по-малко от 12 ng/mL; докато феротоксичното заболяване може да започне да се появява с нива, по-високи от около 50.
Харвард наскоро разглежда даряването на кръв и рака на дебелото черво и не намери никаква връзка, но диапазонът от нивата на феритин, които наблюдавали, бил от тук… до около тук и тези били онези, за които било докладвано, че са дарили кръв 30 или повече пъти.
Така че вместо да източваме кръвта си, за да намалим излишните запаси на желязо, защо просто не предотвратим натрупването на желязо на първо място? Ако измерите запасите на желязо при мъже, които стоят далеч от хема желязо, които получават всичкото си желязо от растенията, техните нива идват точно около нивата на групата, която не страда от рак, което би помогнало да се обясни защо тези, които се хранят с растителна храна са склонни да имат по-малко рак и други заболявания, свързани с натрупване на желязо, като предварителна форма на диабет и диабет.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/donating-blood-to-prevent-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари