Стряскащото откритие, че МАР бактериите циркулират свободно в кръвообращението на болни от диабет тип 1, впоследствие се потвърждава чрез култивиране направо от кръвта им. Но само защото инфекцията и диабет тип 1 изглежда вървят ръка за ръка, ние не знаем кое се появява първо.
Да, може би инфекцията направила децата по-податливи на диабет, но може би диабетът направил децата по-податливи на инфекцията. Може би тази бактерия просто обича да стои в сладката кръв. В този случай може да очакваме да я видим дори при диабетици от тип 2. Но не – паратуберкулозната инфекция не се свързва с диабет тип 2, което би имало смисъл, тъй като тип 2 не е автоимунно заболяване.
За да може тази идея за инфекциозния причинител да бъде правдоподобна, ще трябва да има автоимунна реакция, свързана с бактерията и наистина има изключително голяма реакция на антитела срещу паратуберкулозната бактерия при болни от диабет тип 1, но дали антителата, атакуващи бактерията, взаимодействат с нашите собствени клетки, произвеждащи инсулин, за да генерират тази автоимунна реакция? Очевидно да… Антителата, разпознаващи молекулните сигнатури на mycobacterium paratuberculosis, действат противоположно на молекулните сигнатури, налични в нашите Бета клетки, които произвеждат инсулин в панкреаса.
Добре, но това е само в Сардиния, или можем ли да намерим същите резултати където и да било другаде? Същите резултати са открити и в континентална Италия при група пациенти с диабет тип 1 с различен генетичен фон, силна връзка между излагането на паратуберкулозната бактерия и диабет тип 1. И след това биват потвърдени отново и отново при други педиатрични популации, както и при група възрастни с диабет тип 1.
Паратуберкулозната бактерия също обяснява защо рискът от диабет тип 1 се свързва със специфичен ген върху втората човешка хромозома, наречен SLC 11 A1. Какво прави този ген? Той активира имунните клетки, които ядат микобактериите на закуска, така че това може да обясни как мутацията в този ген може да увеличи податливостта към диабет тип 1, чрез повишаване на податливостта към микобактериални инфекции, като mycobacterium avium paratuberculosis, като всички са част от тази линия на натрупване на доказателства, сочещи я като ускорител на развитието на диабет тип 1.
И това не е никакво съвпадение. Тези видове бактерии са еволюирали, за да се прикриват и да изглеждат като човешки протеини с ясната цел да избегнат засичане от нашата имунна система. Това не са дроидите, които търсите. Но ако нашата имунна система вижда през тази маска и започне да атакува бактериите, нашите подобно изглеждащи протеини могат да станат жертви на приятелски огън, което е именно това, към което сочат всички тези изследвания. Или почти всички.
Този преглед през 2015 г. открил, че всички 7 от общо 7 изследвания върху хора установили връзка между диабет тип 1 и излагане на паратуберкулоза, но всъщност те са само 7 от общо 8. От този преглед насам било публикувано едно проучване в Индия, което не намира никаква връзка. Били предложени няколко възможни обяснения. Може би защото там имат задължителни ваксинации за обикновената туберкулоза, които може би предлагат допълнителна защита срещу паратуберкулозата, както е с проказата, или може би защото те се хранят с много по-малко месо, или може би поради задължителното варене на млякото преди консумация.
Ако измерите топлинното деактивиране на млякото с високи концентрации на естествено инфектирани фекалии, които вероятно са основен източник на замърсяването на млякото, пастьоризацията няма да потуши напълно бактериите, но стерилизацията при температура на кипене трябва да може. Въпреки че това може да зависи от степента на фекално слепване. Това може да бъде един начин, по който МАР бактериите да надвият пастьоризацията, като се скрият в малки фекални нишки в млякото, но само в редки случаи МАР биха оцелели над 100 градуса по Целзий, което може би обяснява неуспеха на индийските открития.
И накрая, за да намалим излагането на МАР на хората при консумацията на месо и млечни продукти, са нужни повече проучвания, които да установят какво количество МАР се съдържа в млякото, месото и фекалиите и колко фекалии има в млякото и месото, за да се разбере какво трябва да направим, за да ги убием. Междувременно, какво е потенциалното въздействие върху общественото здраве от микобактерията паратуберкулоза? По-голямата част от специалистите в областта са съгласни, че е много вероятно тя да представлява риск за човешкото здраве и трябва да бъде с висок или среден приоритет като проблем за общественото здраве.
Източник: http://nutritionfacts.org/video/does-paratuberculosis-in-meat-trigger-type-1-diabetes
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари