Възпалителното заболяване на червата е хронично възпалително състояние на червата, което включва болест на Крон и улцерозен колит. Ако сравним двойка еднояйчни близнаци, дори и при наличие на същите гени, в повечето случаи, ако единият близнак има такава болест, то другият няма да има. Така че трябва да има и някакви други различни от генетичните предизвикващи фактори. Какви могат да бъдат те?
Ами, проучвания, като това, дават предположения. Защо хората, живеещи в южните Съединени щати имат по-ниски нива на IBD (възпалителни болести на червата), в сравнение с хората на север? Може би защото тези, които живеят на юг, получават повече слънчева светлина, което означава и повече витамин D, което може и да означава по-малко възпаление.
Така че дали хората, страдащи от болест на Крон и улцерозен колит с ниски нива на витамин D имат по-сериозно заболяване? Очевидно да. Повишен риск от оперативна намеса и хоспитализация. А тези, които довели нивата си на витамин D до нормални стойности, изглежда намалили риска от повтаряне на болестта. Но вместо по-добрите нива на витамин D да водят до по-лека болест на Крон, може би по-леката болест на Крон довела до по-добри нива на витамин D. Те се почувствали толкова добре, че излизали навън по-често. Не можем да кажем дали това има причинно-следствена връзка, ако не го подложим на проверка.
Първото пилотно проучване опитало с хиляда единици витамин D на ден и не наблюдавало никаква промяна в активността на болестта на Крон, въпреки че след 6 седмици вероятно се е забелязало слабо подобрение в качеството на живот при болните от възпаление на червата. Но дори и това изчезнало до края на годината. Доста разочароващи резултати. Може би не използвали достатъчно.
Ами 1200 единици на ден? Процентът на повтаряне на болестта намалял на половина, въпреки че имало твърде малко хора, участвали в проучването, за да имат данните статистическо значение. Ами ако използваме около 2000 международни единици витамин D на ден? Изпускане на червата, така наречената чревна пропускливост, продължила да се влошава при плацебо групата, но изглежда се стабилизирала при групата, приемаща витамин D, макар че само при тези, достигнали нива в кръвта над 75 наномола на литър изглежда имало значителен спад на възпалителните процеси.
И наистина, ако пациенти с болест на Крон започнат прием от 1000 и го увеличават постепенно докато не достигнат желаните нива в кръвта, се получава значително подобрение в качеството на живот, последвано от значителен спад в активността на болестта. Резултати от заболяването под 150 се считат за ремисия, така че по-голямата част от пациентите стигнали до ремисия, с подобрения в активността на болестта при всички, с изключение само на един пациент.
Това предполага, че за пациентите, страдащи от болест на Крон, би било хубаво да приемат 5000 международни единици витамин D на ден. Но това е почти 10 пъти повече от препоръчителния дневен прием. Защо толкова много? Защото именно толкова са необходими, за да получим нормални нива на витамин D, тъй като нормалните-за-нашия-вид нива са тези, които можем да получим, тичайки полуголи в Африка, както сме правили милиони години.
Източник: http://nutritionfacts.org/video/vitamin-d-for-inflammatory-bowel-disease
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари