Въпреки че сегашното нарастване на достъпа до нездравословна храна и намаляването на достъпа до възможности за физическа активност са създали среда, която е податлива на затлъстяване, някои други фактори също могат да допринасят. Знаем, например че употребата на антибиотици е свързана със затлъстяване; така че нашата чревна флора може би играе роля.
Наскоро специфични бактериални видове бяха идентифицирани. Ето ги тези осем видове бактерии, които изглежда имат защитна роля срещу наддаването на тегло и всички те произвеждат късоверижни мастни киселини, наречени бутирати.
Вижте, по-рано само предполагахме, че може да има някакви чревни бактерии, които да могат да извлекат допълнителни калории от това, което ядем. Но връзката между нашата чревна флора и затлъстяването се е оказала по-сложна. Нашата чревна флора може да повлияе на това как метаболизираме мазнините, например, чрез хормона FIAF: адипозен фактор, предизвикан от гладуване.
Така че, когато ние гладуваме, тялото ни трябва да спре да съхранява мазнините и вместо това да започне да ги изгаря, а адипозният фактор, предизвикан от гладуване, е един от хормоните, който сигнализира на тялото да го направи, което може да е полезно за някого, който е с наднормено тегло и може да е един начин, по който нашата чревна флора контролира теглото ни. Вижте, някои бактерии потискат този хормон и по този начин увеличават съхраняването на мазнини; докато бактериите, хранещи се с фибри, тези, които отделят късоверижни мастни киселини като бутирати, когато ги храним с фибри, могат да дорегулират този хормон във всички човешки клетъчни линии, изследвани до сега.
В момента, когато човек не успее да отслабне, единствената друга възможност е операцията, но тъй като механизмите на ролята на нашата чревна флора в регулацията на теглото са ясни, можем да си представим трансплантирането на чревните елементи от един слаб човек на един пълен човек. Тези така наречени фекални трансплантанти могат да страдат от отблъскващата естетика, обаче. Оказва се, че може да има по-лесни начини за споделяне.
Известно е, че хората, които живеят заедно, споделят по-голямо сходство на чревните бактерии от хората, които живеят разделени. Сега това може да е, защото те непреднамерено си разменят бактерии помежду си или може би просто, защото те имат подобен начин на хранене, все пак нали живеят в едно и също жилище? Не знаехме до сега. Не само, че живеещи заедно членове на едно семейство си предават бактериите един на друг, те също предават и с техните кучета, които вероятно имат различен начин на хранене от техния.
Всъщност жилищата да могат имат отличителни микробиологични пръстови отпечатъци, които могат да се предвидят от техните обитатели. Само чрез отпечатъци от дръжките на вратите можем да разпознаем какво семейство живее в каква къща. Не е ли това лудост? И когато едно семейство се премества в друг дом, микробната общност в новата къща бързо се променя като тази в старата къща, което предполага бърза колонизация на бактериите на семейството. Експериментални данни предполагат, че хората, отглеждани в домакинство на слаби хора, може да бъдат предпазени срещу затлъстяване: не е нужна фекална трансплантация. Хората могат да си предават чревни бактерии и от кухненските столове, вместо това.
И вижте това. Хората, които живеят заедно, си предават повече бактерии отколкото тези, които живеят отделно – вече знаем това – но ако добавите и едно куче в тази бъркотия, бактериите на хората се сближават още повече. Кучетата могат да действат като мост, за да предават бактериите напред и назад между хората. Любопитно е, че притежаването на котки не изглежда да има същия ефект. Може би защото те не пият от тоалетната чиния толкова много?
Излагането на бактерии от домашни любимци може всъщност да бъде от полза. Интересно е да помислим, че хората, с които съжителстваме, включително домашни любимци, могат да променят нашата физиология чрез повлияване на бактериите, които отглеждаме по различни части на тялото ни. Може би ето защо скорошните изследвания свързват ранното излагане на домашни животни с намалено разпространение на алергии, заболявания на дихателните пътища и други имунни смущения докато децата растат. И преди съм говорил за онези проучвания, според които контакт с кучета в ранна възраст може да намали респираторните инфекции, особено ушните инфекции. Децата с кучета били значително по-здрави, но не знаехме защо, не знаехме как работи механизмът до, може би, сега.
Първото проучване, което се опитва да свърже защитата от респираторни заболявания чрез контакт с домашни любимци с различията в бактериите на чревната флора. Нито едно от изследваните бебета, живеещи в един дом с домашно животно, не се е разболявало от хриптящ бронхит през първите две години от живота си, докато 15% от лишените от домашни животни бебета са се разболявали и при сравнение на проби от изпражненията, това било свързано с различия в чревните бактерии в зависимост от наличието на домашни любимци в дома.
Имаше едно известно изследване; 12 000 души, които открили, че шансовете на хората да надебелеят се увеличават с 57%, ако той или тя имат приятел, който е надебелял, което предполага, че социалните връзки имат голямо влияние. Но като се има предвид доказателствата, уличаващи ролята на бактериите в червата за наднорменото тегло, това увеличава вероятността ненаситният апетит и последвалото затлъстяване да не са само социално заразни, като всички излизате и се храните с една и съща затлъстяваща храна заедно, а по-скоро наистина да са заразни, като това да хванете настинка.
Източник: http://nutritionfacts.org/video/is-obesity-infectious
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари