Увеличаването на цената на цигарите чрез данъците върху тютюна е един от най-ефективните начини да се намалят вредите от тютюнопушенето. Увеличаването на цената на цигарите само с 10% би могло да предотврати милиони смъртни случаи, свързани с тютюнопушенето. Така че какво може да кажем за облагането на нездравословните храни? Като цяло личностите, които вземат решения относно общественото здраве, имат три основни възможности: информиране на потребителите чрез етикетите, стимулиране чрез различни инициативи или по-сериозни подходи, като институционни регулации или данъци. Тези видове подходи са се оказали решаващи за намаляването на употребата на тютюн, злоупотреба с алкохол и смъртни случаи в резултат на автомобилни катастрофи. Например, образоването на шофьора само по себе си или поставянето на етикети на колите с информация за рисковете от катастрофи не помогнало толкова колкото подсигуряването, че всички коли имат вградени въздушни възглавници.
Като се има предвид, че сърдечно-съдовите заболявания само убиват 10 пъти повече хора от произшествията на пътя, може би съвременната епидемия на заболявания, свързани с храненето изисква подобен многостранен подход. Дори и умерените подобрения в храненето могат значително да намалят бремето на хроничните заболявания, така че вероятно една национална система на субсидии за добрите храни и облагане с данъци за лошите би могла да допринесе за един по-осъзнат избор на храни. Но дали ще работи на практика?
Систематичният анализ на наличните доказателства показва, че ще заработи, като намали консумацията на вредни храни – колкото повече данъци има, толкова по-малка консумация ще има и ще се увеличи употребата на здравословни храни – колкото повече субсидираме храни като плодове и зеленчуци, толкова по-евтини стават те и съответно ще се ядат повече.
Ето как една малка разлика в цената успява да намали излагането ни на олово. А какво ще кажете за данъци, които да намалят излагането ни на наситени мазнини? Такъв данък би могъл реално да спаси хиляди животи. Но чакайте малко. Дали такъв данък не би засегнал в по-голямо обхват бедните хора? Да, те ще спечелят най-много! Това е като данъците върху цигарите: бедните имат най-голяма полза от тях.
Това именно е класическият спор в тютюневата промишленост: данъците върху цигарите са несправедливи и регресивни, като тежестта пада най-вече върху бедните, на което групата на общественото здравеопазване отговаря: ракът е несправедлив, ракът несправедливо създава тежест за бедните, така данъците ще имат най-голяма полза за тези, които са най-зле.
Така нареченият „Комитет срещу несправедливи данъци“ бил просто един фронт, организиран и финансиран от тютюневата промишленост, често срещата тактика, използвана от индустрията, с цел да скрие ролята си в борбата срещу данъците върху тютюна, простирайки се отвъд това да подкупи просто всички политици. Фактът, че индустрията се бори със зъби и нокти предполага, че данъците върху тютюна могат наистина да въздействат на консумацията, но голяма част от данните относно данъците върху храните и субсидиите са основани на шаблони или заявени предпочитания при хипотетични сценарии, където хората просто казват, че ще променят навиците на консумация според цената, но до сега не е имало реално информация за това.
Може да подложите хората на модерни 3D супермаркет симулатори и да установите, че отстъпки от 25% на плодове и зеленчуци изглежда увеличават купуването на плодове и зеленчуци с 25%, почти 1 кг. на седмица, но от виртуалните зеленчуци тук няма да има полза. Дали това работи в реалния свят?
Да. Най-голямото здравноосигурително дружество в Южна Африка започнало да предлага 10 или 25% връщане на парите от закупуване на здравословни храни за стотици хиляди домакинства – до 500 долара на месец. Защо го правят? Защо биха върнали обратно пари? Защото работи, очевидно увеличаването на консумацията на плодове и зеленчуци и пълнозърнести храни, като междувременно се намаля консумацията на храни с високо съдържание на захар, сол и мазнини, включително преработено месо и „бързи храни“.
Субсидиите обаче са по-популярни от данъците. В Европа много държави са въвели данъци върху сладки или солени храни. Но Дания е първата страна, която въвежда данък върху наситени мазнини, като месото и млечните продукти, но отнело само една година на хранителната индустрия да потуши вълненията, демонстрирайки, че защитниците на общественото здраве са слаби в решаването на въпроси на корпоративната власт, огромно разминаване между влиянието, упражнявано от специалистите по здравеопазването, сравнено с политическата мощ на хранителната индустрия, напомняйки за спора относно поставянето на червена или зелена точка като при светофар на етикетите на храните, които са далеч по-лесни за разбиране. Така че индустрията полудя и похарчи повече от един милиард долара, за да премахне предложението в полза на наръчника за дневното количество етикети донесете-си-калкулатор-в-магазина, за да направят всичко колкото е възможно по-объркващо.
Дания накрая отмени данъка върху мазнините и захвърли идеята за данък върху захарта, защото интересът на селскостопанската и хранителната промишленост заяви, че твърде много работни места ще бъдат изгубени, ако хората се хранят по-здравословно. Очевидно здравата икономика е по-важна от здравото население. По ирония на съдбата данъкът се отменя точно когато започват да излизат на преден план резултатите от приемането му. Въвеждането на данък върху наситените мазнини наистина се оказа, че допринася към това датските потребители да намалят приема на наситени мазнини, произхождащи от месо и някои млечни продукти, но не и от заквасена сметана. Хмм, защо?
Ами хората накрая започнали да консумират толкова много повече нискомаслена заквасена сметана, че в крайна сметка тя надминала ползите от по-малката консумация на пълномаслената заквасена сметана, така че винаги трябва да мислим за непредвидимите последици.
Ако хората заменят сладките със солен чипс например, едва ли това ще е в полза на общественото здраве. Едно проучване в бранша, свързано с данък върху содата, открило, че можем да намалим така купуването на сода, поне в краткосрочен план, но домакинствата вероятно просто ще започнат да купуват повече бира.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/would-taxing-unhealthy-foods-improve-public-health
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!