Разпространението на хронични болести като диабет рязко се е повишило в последно време, като същото важи и за броя на статии за диабета, публикувани в здравни списания. Защо богатството ни от академични знания не се насочи по-пряко към подобряване на нещата? Може би защото нашата свръх привързаност към редукционизма се оказа толкова успешна в предотвратяването на остри дефицитни заболявания, а всъщност може да представлява пречка за успешната битка с острите хронични заболявания, както съм споменавал преди.
Здравето в наши дни сякаш е сведено до високо комерсиализирана скъпо струваща стока, при което ни се предлагат всевъзможни високи цени, високо технологични тестове и съмнителни лечения със значителни рискове, което е обезпокоително, защото повечето от нещата, които ни правят и поддържат здрави, са евтини и достъпни без професионална помощ или прекалено много пари. Това не означава, че модерните лекарства не направят чудеса, обаче какво да кажем за един по-широкоспектърен поглед върху нещата, за 80-те процента смърт и инвалидност, причинени от предотвратими заболявания, свързани с храненето?
Но, разбира се, областта на храненето също е комерсиализирана. Става въпрос само за печалби и продукти, и извличане на хранителни вещества от цели храни, за да бъдат опаковани отново и предложени на пазара. Да, най-добре е храната да се яде цяла. Например, просто да ядем броколи и боровинки, а не някаква добавка с броколи и боровинки.
Но причината да няма повече изследвания върху целите храни е очевидна: те не могат да се патентоват. Защо компанията да пилее пари, време и усилия, да ви убеждава да купувате броколи, когато всяка друга компания може да ви ги продава. Затова науката за храненето е повече за предлагането на изгодни продукти, отколкото за образоването на хората относно основите на здравето и благополучието.
Например, ползите от целите зърна пред обработените такива се приписва на фибрите. Това позволява на хранителната индустрия да извади обогатена с фибри зърнена закуска и да ви накара да се чувствате по-добре.
Но запознайте се с това изобретателно проучване. Бъркит и негови колеги мислели, че изключително ниските нива на хронични болести-убийци в субсахарска Африка се дължат на целите растителни храни, с които те се хранели. Това довежда до хипотезата за фибрите, до идеята, че фибрите трябва да са вълшебната активна съставка.
Добре, нека да проверим дали е така. В рафинираните зърнени са останали малко фибри, така че какво ще стане, ако сравним две групи възрастни жени, които получават около 6 гр. зърнени фибри на ден, но едната група – повече от цели зърна, а другата повече от рафинирани зърна. Коя група жени мислите, че е живяла по-дълго?
Ако решаващи са били само фибрите, не би трябвало да има голяма разлика, защото те са приемали горе-долу еднакво количество. Но групата на цели зърна живяла по-дълго – със значително по-ниски нива на смъртност. Това предполага, че именно всички други чудесни вещества в целите растителни храни, свързани с фибрите, може да носят далеч повече важни ползи за здравето от самите фибри. Затова не може да се очаква добавките с фибри да предложат същите ползи.
Храната, не добавките, е основният елемент в храненето.
Както е посочил д-р Дейвид Кац: „Нашата култура не иска да чуе, че активната съставка в броколите са броколите.“
Източник: http://nutritionfacts.org/video/why-is-nutrition-so-commercialized
Превод, корекция и обработка: Явор Петков и Петър Енчев
Последни коментари