Резултатите от последните мета анализи върху аспирина, които сочат, че броят на смъртните случаи от рак се намаля с около една трета при пациенти, приемащи ежедневно аспирин в ниски дози, може с право да се нарекат удивителни. И все пак защитата от „рака на Западните страни“, на която се наслаждават хората с по-традиционен растителен режим на хранене, е още по-поразителна.
Преди озападняването на начина на хранене, животинските продукти представлявали само около 5% или по-малко от диетата на японците. А ето и техните стойности на заболеваемост от рак, сравнени с тези на Съединените щати по същото време. Забележете, че нивата на смъртни случаи според възрастта от рак на дебелото черво, на простата, рак на гърдата и на яйчниците са в порядъка на 5 до 10 пъти по-ниски в Япония отколкото в САЩ и нива на смъртност от рак на панкреаса, левкемия и рак на лимфните възли с три до четири пъти по-ниски. Но това явление по никакъв начин не важи само за Япония. Раковите заболявания на западните държави са също сравнително рядко явление в други общества, където хората имат режим на хранене на растителна основа.
Защитата от рак, резултат от доживотен прием на храни от растителен произход, във връзка със слабост и инсулинова чувствителност, които вървят ръка за ръка, може да бъде от огромно значение. Ето защо един начин на живот, насочен към минимизиране на риска от рак, може да включва начин на хранене на основа на необработени храни от растителен произход.
Сега ако част от тази защита срещу рак възниква от аспириновите фитонутриенти на растенията, има ли някакви определени растения, които съдържат в изобилие салицилати? Въпреки че салициловата киселина, главната активна съставка на аспирина, присъства повсеместно в плодовете и зеленчуците, билките и подправките съдържат най-високите концентрации.
Чили на прах, червеният пипер и куркумата съдържат много, а пък в теглото на кимиона има 1% аспирин. Приемането на една чаена лъжица кимион е като да вземем един аспирин за бебета. Следователно нации, които ползват значителни количества подправки в храната си, могат да имат прием на значително по-високи дози салицилати. В действителност се предполага, че ниската честота на заболяване от рак на дебелото черво сред индийското население може да се дължи от части на високо излагане на салицилати в храната заради консумацията на подправки през целия живот.
Населението в провинциалните части на Индия има едни от най-ниските стойности на заболяване от рак на дебелото черво в света, а те имат начин на хранене, който е изключително богат на салицилова киселина, като се има предвид големите количества храна от растителен произход, ароматизирана с големи количества билки и подправки. Някои предполагат, че причината е веществото куркумин в подправката куркума, но може би това е салициловата киселина в кимиона. И колкото по-пикантно, толкова по-добре.
Едно пикантно зеленчуково виндалу (бел.пр. индийско къри) може да съдържа четири пъти повече салицилати от колкото едно по-умерено откъм подправки зеленчуково ястие от Мадрас. Само една порция и ще получите такъв прилив в кръвопотока, сякаш току-що сте взели аспирин. Така че яденето на подправени вегетариански ястия с билки и подправки може да бъде повече химиозащитни свойства, което означава по-голяма защита срещу рак отколкото при обикновените неподправени вегетариански ястия.
Също така бихме искали да ядем органична храна. Тъй като салициловата киселина е защитният хормон на растенията, концентрацията й се увеличава когато растенията се стресират, както когато растенията биват наяждани от буболечки, за разлика растенията, обработвани с пестициди. И наистина, супите, направени от органични зеленчуци се оказва, че имат почти 6 пъти повече салицилова киселина отколкото супите, приготвени от съставки, отглеждани по конвенционалния начин.
Също така трябва да избираме необработени храни. Пълнозърнестите хлябове, които са с високо съдържание на салицилова киселина, съдържат около 100 пъти повече фитохимикали от белия хляб, 800 може би, сравнени с 8. Това поражда обаче въпроса, ами останалите 799?
Интересът към потенциално благоприятните ефекти на салицилатите в храната се е покачил от части поради обширната литература за действието на аспирина в посока предотвратяване на заболяванията. Обаче не трябва да забравяме, че продуктите от растителен произход, за които е открито, че съдържат салицилова киселина, са основно и богати източници на голям списък от други фитонутриенти, много от които имат също противовъзпалително и антиоксидантно въздействие. Техните потенциални защитни функции не бива да бъдат пренебрегвани.
В този ред на мисли, важността от салициловата киселина, съдържаща се в храната, не трябва и да бъде преувеличавана. Наистина някои вярват, че „недостигът на салицилова киселина“ има такива важни последици за общественото здраве, така че трябва да бъде класифицирана като жизненоважен витамин, а именно „витамин S“.
Но това, което наистина искат да кажат, е че трябва да ядем много растителна храна.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/plants-with-aspirin-aspirations
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев