Критикувайки научната истинност на хранителните съвети на Men’s Health Magazine, учените открили твърдения като това: „Месото може да покачи тестостерона при мъжете.“ А както вече знаем от четвърт век, храна, с толкова много мазнини, всъщност понижава нивата на тестостерона с почти една трета, до няколко часа. Всъщност, съществено понижава и двата вида – свободен и съединен, намиращ се в кръвта, в рамките само на един час след храненето с месо. Докато хранене, ниско на мазнини, съставено предимно от въглехидрати, няма такъв ефект.
На базата на ин-витро проучвания, за ефекта на мазнините върху клетки от тестиси поставени в блюдо на Петри, е направен извод, че мазнините в кръвопотока, всъщност потискат производството на тестостерон в реално време. Но дори и при поддържане на същите нива на мазнини, ако хората се хранят с много месо, риба, птиче месо, и яйца, и след това започнат да се хранят с храна с приблизително количество на мазнини, но вместо това ядат хляб, плодове, зеленчуци, и дори сладкиши (захар), нивата на тестостерон на всички се повишават, но по-важното е, че нивата на кортизола се понижават. Кортизолът е хормон на стреса, който се произвежда в надбъбречните ни жлези.
Да имаме ниски нива на хормон на стреса е хубаво, защото високите нива на кортизол, до голяма степен предразполагат към смърт от сърдечен удар, както при мъже така и при жени, със или без наличието на никакви предшестващи сърдечни заболявания. Всъщност, това е което може да обясни т.нар. „смърт от мъка“ — повишеният риск от инфаркт или инсулт, непосредствено в седмиците след загубата на съпруг или съпруга. По-високите нива на кортизола, дни, месеци или дори години след загубата на близък човек, може да увеличи риска от сърдечен удар, и да отслаби имунната система. Тук можете да забележите, че повишаване на нивата на хормона на стреса при загуба на съпруг или съпруга, (повишаване с около 50 пункта), е по-малко от повишаването, което можете да получите при хранене с храни с високо съдържание на месо.
Кортизолът също може да обясни защо тези, които са депресирани са по-склонни да трупат мазнини в областта на корема. Причината, затлъстяването около корема да се свързва с повишена секреция на кортизол, може да е това, че коремните мазнини го „засмукват“, и така, натрупването на мазнини около органите, може да е начин на адаптиране, по който тялото ни се справя с допълнителния стрес.
Тези повишавания на нивата на хормона на стреса, всеки път, когато ядем много месо, може не просто да се отрази на нашето здраве, но и на здравето на нашите деца. Множество доказателства днес сочат, че високият прием на протеин по време на бременност, има нежелани ефекти върху плода. Например, още през 60-те години, е проведен експеримент върху бременни жени в Мадъруел, Шотландия, на които им е казано да следват диета с високо съдържание на месо, с надеждата за предотвратяване на прееклампсия – болест развиваща се при бременност.
Но това не е проработило. Всъщност, най-малко случаи на прееклампсия, съм виждал, сред жени хранещи се на строго растителна основа – само 1 случай от 775 бременности. Прееклампсията обикновено поразява около 5% от бременностите, така че, е трябвало да е има десетки такива случаи. Това предполага, че растителното хранене може да облекчи повечето, ако не и всички от признаците и симптомите на това потенциално сериозно състояние.
Но какво се е случило, когато бременни жени минали от едно месно хранене на ден на около 2 хранения с месо на ден? Майките, които се хранили с повече месо и по-малко зеленчуци по време на бременността, родили деца, които имали по-високо кръвно налягане когато пораснали.
Едно от обясненията за този неприятен ефект от висока консумация на месо и риба е, че това може да е увеличило концентрацията на кортизол при майката, което, от своя страна, е засегнало развитието на плода, като по този начин „пренастройва термостата на хормона на стреса“ на детето на по-високо ниво. Но няма как да знаем, докато не го изпробваме.
И наистина, учените открили по-високи нива на кортизол в кръвта на синовете и дъщерите на жени, който са се хранили с по-високи количества месо и риба – около 5% увеличение на риска за всяка дневна порция месо.
Такова хранене може да представлява метаболитен стрес за майките, и да препрограмира надбъбречните жлези на децата им, което да доведе до доживотна хиперкортизолемия (повишени нива на хормоните на стреса в кръвта). Това може да обясни защо всяка порция месо на ден, по време на късната бременност, може да доведе до 1% повече натрупване на мазнини при децата, докато те достигнат юношеството. Това би могло да увеличи риска на децата от затлъстяване по-късно в живота, и съответно да има важни последици за общественото здраве, свързани с превенцията на затлъстяването.
Ако децата вече са се родили, можете да свалите нивата на хормоните на стреса, с подобни промени в храненето. Но тук става дума само изходните нива на хормона. Имат ли изкривени стресови реакции и децата на майки, които са се хранили с повече месо по време на бременността?
Учените поставили децата на серия стресиращи предизвикателства – говорене пред хора, умствена аритметика, и измерили реакцията на техните кортизолни нива. Ако техните майки са яли по-малко от две порции месо и риба на ден, докато са ги износвали, децата имали ниски нива на хормон на стреса, освободени от техните надбъбречни жлези. Но тези, чиито майки са яли повече месо, наистина са се стресирали. И съответно тези, чиито майки са яли най-много, 17 или повече порции на седмица, (Това е повече от 2 порции месо на ден) изглежда наистина са „треперили в обувките си“.
Така че, донякъде „Вие сте това, което е яла вашата майка“.
Източник: http://nutritionfacts.org/video/maternal-diet-may-affect-stress-responses-in-children
Превод, корекция и обработка: Явор Петков и Петър Енчев
Последни коментари