Да, в момента живеем в така наречената среда, която ни предразполага към затлъстяване, навсякъде евтина вредна храна, от части благодарение на субсидии, отиващи към „хранително-вкусовата промишленост“, която произвежда пристрастяващи и водещи до затлъстяване храни. Първопричините за това може да превърнат затлъстяването неизбежно, но истината е, че много хора се справят. Ако причините са само във външната околна среда, защо не всички хора са с наднормено тегло?
Някои хора изглежда са по-предразположени от други. Това предполага и наличие на генетичен компонент, подкрепен и от научни изследвания върху близнаци и осиновени деца, но гените, които открихме може би възлизат на 6 до 11% от разновидностите в индекса на телесната маса между различните участници. Така че може би отклоненията в другия „геном“ играят активна роля, всички различни микроби, които обитават тялото ни. В тялото си имаме 100 пъти повече бактериални гени отколкото човешки гени.
Това, което проучването установява е, че хората попадат в една от двете групи: такива, които имат много различни видове бактерии в червата си, или така нареченото „бактериално богатство“ на чревната флора, и тези с относително малко бактерии. При тези с ниско бактериално разнообразие се наблюдава по-голяма телесна маса, инсулинова резистентност — причината за диабет тип 2, висока степен на триглицериди, и по-високи нива на възпалителни показатели, като например C-реактивен протеин, в сравнение с лица, при които има голямо бактериално разнообразие. И не само че хората с малко бактериално разнообразие са по-тежки, но и същите тези лица с малко количество бактерии в чревната флора също така качили още килограми с времето.
Въпросът е тогава дали промяна в храненето би имала някакво влияние? Опитали с нискокалорична диета, която не е обаче по дефиниция постоянно решение, но това, което можем да направим, е да увеличим приема на плодове и зеленчуци, което се свързва именно с голямо бактериално богатство, едно от редица проучвания, което свързва голямото микробно разнообразие с начин на хранене, богат на плодове, зеленчуци и фибри.
Само приемането на добавки, богати на фибри, не изглежда да повлиява разнообразието, но сложността на комбинацията на цели храни, като пълнозърнести продукти, може потенциално да осигури по- голям брой видове бактерии, което да доведе до увеличение на разнообразието. Но проучванията върху ефекта на пълнозърнестите храни са били пренебрегвани… до сега.
Участниците се хранят с пълнозърнест ечемик, кафяв ориз или и двете в продължение на месец, и това наистина довело до повишаване на разнообразието на видовете бактерии. Ето защо може да са нужни огромен брой субстрати за увеличение на бактериалното разнообразие и това може да се постигне чрез прием на цели храни от растителен произход.
И измененията в състоянието на чревната флора в изследванията съвпадат с намаляне на системните възпалителни процеси в тялото. Вижте, преди мислехме, че начинът, по който фибрите в пълнозърнестите храни помага, е чрез желиране в тънките черва, малко след стомаха, като по този начин се забавя скоростта на абсорбиране на захарите и се преодолява скока на кръвната захар, който може да се получи от прием на рафинирани въглехидрати. Но сега знаем, че фибрите се разграждат в част от дебелото черво от нашата чревна флора, при което се освобождават всякакви видове полезни вещества в кръвта, които също могат да имат противовъзпалителен ефект. Така че може би ставащото в дебелото черво помага да се обяснят защитните ефекти на пълнозърнестите храни срещу диабет тип 2.
И интересното е, че комбинацията между ечемик и кафяв ориз работи по-добре отколкото приема по отделно, което предполага взаимносвързан ефект. Това може и да помогне да се обясни несъответствието от здравословните ползи от пълнозърнестите храни при изследвания върху хора и лабораторни изследвания.
Наблюдателни проучвания сочат, че тези които консумират 3 порции пълнозърнести храни на ден изглежда имат по-нисък индекс на телесната маса, по-малко коремни мазнини, по-слаба вероятност от надебеляване, но последните клинични проучвания, които разделят хората според това дали ядат бял хляб или пълнозърнест хляб не успяват да представят доказателства относно благоприятните ползи върху теглото.
Разбира се пълнозърнестите храни са с толкова по-голяма хранителна стойност, че трябва да продължат да бъдат популяризирани. Но може би тестовете не успяват да докажат значителни ползи за теглото, защото те се фокусират върху ограничен набор от пълнозърнести храни, докато при проучванията върху хора, участниците може би приемат по-разнообразни видове пълнозърнести храни, които може и да са взаимносвързани.
Източник: http://nutritionfacts.org/video/gut-microbiome-strike-it-rich-with-whole-grains
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари