Съществуват хиляди фотохимикали, които никога няма да достигнат до кутията със зърнена закуска, но може да играят известна роля за намаляване на риска от хронични болести, и това са само тези, за които знаем. Знаем за необработените растителни храни, че е доказана защитната им за организма функция, и така можем да си обясним желанието на учените да открият магическата активна съставка, за да я продадат под формата на хапче, но хапчетата просто не могат дори да се доближат до балансираната естествена комбинация от фитохимикалите, намиращи се в плодовете и зеленчуците. Когато бъдат изолирани, съставките може да загубят своята активност или да се държат по различен начин. Антиоксидантните и противораковите функции на храните от растителен произход се смятат, че произтичат от допълнителните или синергични ефекти, което означава, че цялото може да е по-добро от сумата на неговите съставни части. Това обяснява защо едно хапче просто не може да замести сложното взаимодействие от фитохимикалите, намиращи се в необработените растителни храни.
Както Т. Колин Кембъл посочва, повече от 100 теста еднозначно не показват никаква дълготрайна ползва от витаминните добавки, наред с тревожни открития, че определени добавки може дори да увеличат риска от диабет, сърдечни заболявания и рак. Хранителните добавки, съдържащи рибено масло изглежда са безсмислени или по-лошо; и все пак науката изглежда бива пренебрегвана. Хората продължават да си ги купуват. Желанието на хората за бързи поправки чрез хапчета е изумително, особено когато от това може да се правят пари.
Всяко растение има хиляди видове различни фитохимикали, и всяко растение има съвсем различен набор от фитонутриенти, и така може да има синергични ефекти при консумация на различни храни по едно и също време. Точно както приемът на бета каротин под формата на морков е по-полезно отколкото под формата на хапче, поради всички други вещества в моркова, които може да си взаимодействат с бета каротина, когато потопите моркова в хумус, и изведнъж ето ви хилядите съставни части на моркова, които се смесват с хилядите съставни части на нахута. Ето за това е цялото проучване. Какво се случва, ако смесиш различни плодове с различни зеленчуци с различни видове бобови растения?
Комбинирането на храни от различни видове наистина увеличава възможността за синергия. Например, ето я антиоксидантната сила на малините сами по себе си, а ето я антиоксидантната сила на адзуки боба сам по себе си. Така че, ако наистина има добавен ефект, очакваната комбинация ще е ето това. Но наблюдаваната антиоксидантна сила на комбинацията се оказала повече от всяко едно, изядено по отделно.
Ами противораковите ефекти? Какво става, ако повторим изследването, но този път опитаме да капнем капки с различни комбинации от храни върху растящи ракови клетки от гърдата в съд на Петри? Понякога можете да получите същите синергични ефекти. Ето какво може да направи гроздето върху ракови клетки от гърдата, потиска растежа им с около 30%, а лукът проработил дори още по-добре, като намаля раковите клетки на половина. Сега, ако добавим по половин от всяка от тези храни, бихме предположили, че ще стигнем някъде по средата между двете — те ще се изравнят. Но вместо това, изследователите получили това: потискане растежа на раковите клетки с до 70%.
Така че едно цяло плюс още едно цяло е повече от сумата на двете цели части. Така че, те препоръчаха ли на хората да ядат разнообразни храни, може би да добавим малко стафиди към червения лук в салатата следващия път? Къде са парите в това?
Не, причината да се изследват различните видове взаимодействия беше да се определят комбинациите, които накрая да доведат до създаването на снакс Funyuns с аромат на грозде или нещо такова.
Източник: http://nutritionfacts.org/video/food-synergy
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари