Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, което обикновено се появява при деца и младежи, като собствената им имунна система напада и унищожава клетките, произвеждащи инсулин в панкреаса. Ако не се лекува, е смъртоносно, но дори и с добър заместник на инсулина, заболяването може да скъси живота ви с едно десетилетие. Семействата се чувстват опустошени, когато детето им получи диагноза диабет тип 1. Така една от „свещените цели“ на медицината днес е да разберем защо тялото ни напада себе си с надеждата с това откритие да можем да го предотвратим и излекуваме.
Генетичната предразположеност играе важна роля, но появата на диабет тип 1 и при двамата еднояйчни близнаци е само около 50%, което означава, че дори ако някой със същото ДНК като вашето се разболее, има само 50% шанс и вие да се разболеете, което пък означава, че трябва да има и външни фактори, които влияят.
Някои страни имат нисък процент на заболеваемост, други имат висок. Япония например има стойности на заболеваемост от диабет тип 1 18 пъти по-ниски от тези на Съединените щати и това не е просто заради генетиката, тъй като когато децата се местят, те поемат риска на техния нов дом, което предполага, че това трябва да е свързано с околната среда, начина на хранене и на живот.
Всъщност честотата на заболяването варира с повече от 350 пъти в света. Някои страни имат стотици пъти по-голяма честота на заболеваемост от други и тя е във възхода си. Изследователи разгледали 37 общности в света и честотата на заболяване се покачва с около 3% на година. Всъщност те не успели да намерят нито една общност, която да върви в обратната посока – 3% увеличение всяка година. Нашите гени не се сменят толкова бързо. Нещо се случва от Втората световна война насам. Най-добрите налични доказателства предполагат, че диабет тип 1 показва стабилни и относително ниски стойности на заболеваемост през първата половина на 20-ти век, последвани от ясно нарастване около средата на века.
И въпросът е защо? Редица фактори са се появили, за да се разболеят децата от диабет, включително недостиг на витамин Д, някои определени инфекции или прием на краве мляко.
Преди десетилетия са били правени сравнения в рамките на една държава, които показват тясна връзка между консумацията на мляко и случаите на диабет тип 1, зависим от прием на инсулин и появил се в детството, появата му в 94% от случаите според географското местоположение може да се обясни чрез разликите в честотата на консумацията на мляко в съответния регион. Тази страна с най-високи стойности, а именно Финландия, е основа на по-голямата част от проучванията по този въпрос.
Всичко започва с проучване като това, което показва, че колкото по-малко време са кърмени бебетата, толкова по-висока е вероятността от развитие от диабет тип 1, като това води до очевидното заключение: майчината кърма защитава новородените бебета. От друга страна, ако те не се хранят с кърма, значи приемат адаптирано мляко, което съдържа протеин от краве мляко. В първите няколко месеца от живота чревната флора е особено пропусклива по отношение на протеините. Така че може би когато нашата имунна система атакува чуждите протеини на кравата, панкреасът ни се оказва въвлечен в разгара на кръстосания огън. Но това се основава на опити с животни. При податливи мишки, диета, съдържаща протеина на кравето мляко, казеин, предизвиква диабет, но не и при плъховете. Така че ние като мишките ли сме или по-скоро като плъховете?
Изследователи взимат кръв от деца с диабет тип 1, за да разберат дали те имат завишени нива на антитела, които атакуват животинския протеин и ги сравняват със здрави деца. И всяко едно от засегнатите деца имало завишено ниво на тези антитела в кръвта си, които нападат животинския протеин, в сравнение с много по-ниски нива при контролната група.
Добре, това изглежда доста убедително, ами Исландия? Там пият повече мляко от Финландия и все пак имат по-малко заболели от диабет тип 1. Ще разгледаме исландския парадокс в следващата част.
Източник: http://nutritionfacts.org/video/does-casein-in-milk-trigger-type-1-diabetes
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари