До сега научихме, че физическите упражнения могат достойно да се конкурират с антидепресантите като първоначално лечение за леки до умерени форми на депресия. Но до колко е вярно това твърдение? Колко ефективни са преди всичко реално антидепресантите?
Скорошен мета-анализ предизвика огромен научен и обществен спор, посочвайки, че плацебо ефектът може да обясни очевидната клинична ефикасност на антидепресантите. Но почакайте малко. Няма ли клинични проучвания, които да предоставят убедителни доказателства за ефективността на антидепресантите и то хиляди такива? Ако един мета-анализ просто събира заедно всички най-добри публикувани изследвания, как може да твърди, че те не вършат много по-добра работа, отколкото захарни хапчета? Ключовата дума тук е „публикува“.
Ами ако една фармацевтична компания реши да публикува само изследвания, които показват положителен ефект, а тихо и кротко прибира и скрива всякакви изследвания, показващи, че лекарството не работи. Ако не сте добре запознати, ще погледнете публикуваната медицинска литература и ще си кажете, „Уау, това лекарство е върхът.“ Ами ако се окаже, че всички фармацевтични компании го правят? За да разберат дали това е така, изследователи се обърнали към Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) с основание на Закона за свобода на информацията, за да получат достъп до публикуваните и непубликувани проучвания, представени от фармацевтичните компании. И това, което те открили, било шокиращо.
Според вече публикуваната литература, резултатите от почти всички тестове на антидепресантите били положителни, те работят! За разлика от тях, анализ на данните от проучването на Агенцията за контрол на храните и лекарствата показва, че само около половината от тестовете имат положителни резултати. С други думи, около половината от проучвания показват, че лекарствата не действат. И когато публикуваната и непубликуваната информация се съпоставят, те не успяват да докажат особено клинично предимство на антидепресантите пред едно обикновено захарно хапче. Непубликуването на отрицателни резултати подкопава доказателствената медицина и поставя милиони пациенти в опасност като използват неефективни или опасни лекарства, а точно това е случаят с антидепресантите.
Тези открития се появиха през 2008 г. – Прозак, Серзон, Паксил и Ефексор – те вършели работа, но същото правели и захарните хапчета и разликата между лекарството и плацебото била малка. Това става през 2008 г. А какво се случва през 2014 г.? Анализ на публикуваните и на непубликуваните данни, които са били скрити от фармацевтичните компании, разкриват че повечето, ако не и всички ползи на антидепресантите, се дължат на плацебо ефекта.
И това, което е още по-лошо, документите от Закона за свобода на информацията показват, че Агенцията за контрол на храните и лекарствата е знаела за това, но твърдо е решила да скрие тази информация от обществеността и от лекарите, предписващи лекарства. Как фармацевтичните компании са могли да се измъкнат с това?
Фармацевтичната индустрия се счита за най-печелившата и политически влиятелна индустрия в Съединените щати и психичните заболявания могат да бъдат приети като „златната гъска“ в индустрията с лекарства: нелечими, често срещани, дългосрочни, включващи множество лекарства. Какво по-добро от това? Антидепресанти се предписват на 8.7% от населението на САЩ. Това е бизнес за няколко милиарда годишно и то само от този клас лекарства.
Но нека да обобщим, има силен терапевтичен отпор на антидепресантите. Просто резултатът от плацебо ефекта е почти толкова силен. И наистина, антидепресантите носят значителни ползи за милиони хора, страдащи от депресия. Да ги отхвърлим като неефективни няма да е правилно. Само защото те вероятно няма да са по-ефективни от фалшивите хапчета, не означава, че те не действат. Същото е като с хомеопатията. Само защото тя не работи по-добре от захарните хапченца, не означава, че хомеопатията не действа, защото плацебо ефектът е реален и много мощен.
В това списание за психо-фармакология, един психиатър, финансиран от компанията Прозак, защитава лекарствата. Един ключов въпрос бива пренебрегван от противопоставилите се критици. Ако един пациент има полза от лечение с антидепресанти, има ли значение дали това е постигнато чрез лекарства или чрез плацебо ефекта?
Да, има значение! Ето част от страничните ефекти на антидепресантите: Сексуална дисфункция при около три четвърти от хората, дългосрочно наддаване на тегло, безсъние, гадене, диария. Около 1 от всеки 5 спират да имат позитивен ефект в момента, в който опитат да спрат антидепресантите. И може би най-трагичното е, че те могат да направят хората още по-податливи на депресивни състояния в бъдеще. За пациентите е по-вероятно да се върнат в депресивно състояние отново след лечение с антидепресанти отколкото след лечение с други средства, включително и плацебо.
Така че, ако лекарите искат да предписват на пациентите си лечения, еквивалентни на плацебото, вероятно ще бъде по-добре за тях просто да излъжат пациентите и да им дадат истински захарни хапчета. Да, това включва измама, но не е ли това за предпочитане пред измамата със скриването на една камара странични ефекти? Може би медицинските лица трябва да приемат, че една супена лъжица измама може да бъде по-терапевтична.
Ако различните лечения са еднакво ефективни, тогава не би ли трябвало изборът да се основава на риска и на вредите, а от всички налични лечения, антидепресантите могат да се окажат сред най-рисковите и най-вредните. Ако се използват антидепресанти, то това трябва да бъде само в краен случай, когато депресията е изключително тежка и всички други алтернативи за лечение са изпробвани и са били неуспешни.
Антидепресантите може и да не работят по-добре от плацебо ефекта за леки и средни форми на депресия, но за всеки случай на тежка депресия, лекарствата наистина са по-добри от захарните хапчета. Но това е само една малка част от хората, които приемат тези лекарства. Това означава, че на по-голямата част от пациентите с депресия – а именно 9 от 10 пациенти – се предписват лекарства, които имат незначителни ползи за тях.
Твърде много лекари прекалено бързо и лесно диагностицират депресията без непременно дори да изслушват това, което пациентът иска да каже и в крайна сметка те предписват антидепресанти, без да разгледат други алтернативи. А за щастие има налични ефективни алтернативи. Физическите упражнения, например, могат да имат дълготраен ефект. И, хей, ако това също се окаже, че е плацебо ефект, поне е плацебо със завиден списък от странични ефекти.
Докато страничните ефекти на антидепресантите включват неща като сексуална дисфункция и безсъние, страничните ефекти на физическите упражнения включват повишено либидо и подобряване на съня, намаляване на мазнините в тялото, подобряване на мускулния тонус и по-дълъг живот.
Източник: http://nutritionfacts.org/video/do-antidepressant-drugs-really-work
Превод, корекция и обработка: Светлана Благоева, Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари