През 2005 г. Линус Торвалдс (създателят на Линукс ядрото) решава, че системата, която използва за проследяване на промените по кода, не му върши работа. Така на бял свят се появява git, система за контрол на версиите. Основната идея е лесно да могат да се проследяват разликите между една или повече промени от създаването на дадено хранилище (repository) на информация. Освен това git позволява изключително лесно да се включват неограничен брой хора към даден проект, създавайки локално копие на хранилището, след което да променят каквото сметнат за добре и да предложат тези промени да бъдат присъединени към основното хранилище.

Голяма част от известността на git системата се дължи на това, че е с отворен код, бързодействието й, както и гъвкавостта, която предоставя за различните типове проекти. Има изключително добре направена документация в основния сайт на проекта http://git-scm.com (версия 2 на книгата за git).

 

По-интересно става когато през 2007 г. в САЩ трима американци (Tom Preston-Werner, Chris Wanstrath, PJ Hyett) решават, че могат да използват git системата по още по-добър начин. Създавайки Github.com през 2008 г., те изцяло променят начина, по който се споделя информация. Предоставяйки уеб интерфейс, автоматично git става достъпна за повече хора. Всеки може да си създаде свободно профил и в него да създаде колкото желае публични хранилища безплатно. Единствено за частните хранилища, които не са публични, има месечна такса.

Github също има много добра документация: https://help.github.com. Освен това имате директно възможност да работите в тестова среда учейки се.

Много хора свързват Github единствено с дейност, която е свързана с програмиране. Истината е, че сайтът и като цяло git системата се използват за много различни цели освен добавянето на програмен код: документация, списъци с полезни сайтове, книги и др., закони на държави (bundestag) и още много други категории. Няколко идеи, които са ми дошли на ум за употребата на Github:

  1. Писател, който пише книга, може много лесно да работи заедно с коректор и редактор, независимо от местоположението на участниците; самите читатели могат да предлагат подобрения и изменения, както директно, така и използвайки функцията “Issues”;
  2. Проект, за който има изискване лесно да се проследява какви са разликите между различните версии на документите и като цяло наличните файлове;
  3. Сайт, който се разработва и може директно да се помещава под формата на хранилище;
  4. Учителите директно могат да стимулират учениците си да използват въпросната система, за да усвоят реален опит, който ще могат да прилагат и за в бъдеще.

Github има над 9 милиона активни потребители към 2015 г. и повече от 10 милиона хранилища. Освен всичко останало участват и големите риби като Google, Microsoft, Facebook, Wikimedia и много много други. Истински рай за набавяне на информация.