Честно казано дълго време се чудех как да започна тази публикация. От една страна уважението е нещо основно в човешките взаимоотношения, а от друга страна повечето хора са сметнали за прието, че когато някой по някакъв начин им е помогнал, то не е нужно да се изказва благодарност (или рядко се изразява), за да не се покаже слабост или пък да се получи неловка ситуация, в която отсрещната страна да се чуди как да реагира.

Установих, че чувството за благодарност при много хора е част от тях. Този тип хора наистина изпитват удовлетворение и приповдигнато настроение, която благодарят. Друг тип хора с хората, които машинално казват думата „благодаря“. Те не изпитват истински радост от това действие, но са възпитани да благодарят. Третият тип, разбира се, са хората, на които им е абсолютно чуждо какво представлява благодарността.

Съпоставяйки поведението на хората от няколко различни националности ми прави впечатление, че въпреки песимистичното ни отношение и поведение, има много българи, които действително са се научили как да уважават хората около тях изразявайки благодарност.

От това поведение на изразяване на взаимно уважение следват все положителни неща – укрепват взаимоотношенията между събеседниците; енергията се съсредоточава в положителна посока, а не обратното; шансът някой да реагира по същия начин, с благодарност, се повишава.

Така че вместо да се мръщим и недоволстваме, нека да се опитаме по-често да казваме „благодаря“. Може и да бъдем приятно изненадани!

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!