Витамин Б12 — ценова политика и някои интересни аспекти

JRW-18001-9
Търсейки различни варианти за витамин Б12 попаднах на zdravjivot.bg. Оказа се, че сайтът е drop shipping платформа и всъщност организацията, която го предлага е Витарама на цена от 47 лв.
Поразтърсих се, за да видя как стоят нещата на другите места и установих следните факти и затова ми беше интересно да разбера по какъв начин се определя ценовата политика:
1. Официалният представител на Jarrow за България го предлага за 25 лв.;
2. С поръчка от amazon.de същият продукт струва 16.80 евро (~32,857944 лв.) без включена отстъпка (до 15%) и без включена доставка (3,4 лв.);
3. С поръчка от САЩ същият продукт струва 6.24 $ (~10.90 лв.) без отстъпка (10% при следваща поръчка в рамките на 60 дни и 5% отстъпка при поръчката на повече от две шишета със 100 таблетки) и без доставка (общо до България доставката на 8-10 шишета (за които не се плаща мито) струва 9,2 лв. първо до Великобритания и оттам с gabco.org или ggbg.bg);

Свързах се с „Витарама“, откъдето ми казаха, че благодарят за проучването и че ще сменят доставчика, така че да предлагат конкурентна цена на този продукт.
Съветът ми е: ако има продукт, който смятате за важен и го използвате редовно, то проверявайте на няколко места на каква цена може да го намерите.

Веган сладоледена торта с боровинки и кокос

DSC_0227

Продължаваме на кулинарна тематика. Днешната рецепта, както и повечето предишни, са пълна импровизация, мотивирана от желанието за нещо разхлаждащо вечерите след работа, но и за нещо, което да послужи за закуска на едно малко 2-годишно зверче, което напоследък изяжда невъобразимо големи количества храна. Не се шегувам. Направо не знам къде побира толкова количество храна едно малко човече и си поддържа форма без да напълнява.

Първо за боровинките: Сега им е сезона! Възползвайте се докато още има и са пресни. Невероятно ценни и полезни са, а в момента и цената им не е висока. Ние се възползвахме и освен, че прекалихме с яденето им в прясно състояние, се запасихме и във фризера с доста количество малини, боровинки и къпини. Като гледам обаче с какво скорост биват опустошавани я за някой сладолед, я за торта или крем, до края на лятото ще са свършили. Ние лично си набавихме такова голямо количество набрани вече горски плодове в близост до село Бързѝя, в близост до Берковица (Северозападна България), където в този сезон са в изобилие, а местните хора, след като наберат, излизат на пътя и продават докато не свърши количеството. И седят по цял ден в очакване някой да си купи. Е, ние буквално изкупихме всичките запази на първия продавач, който намерихме на пътя. А човекът беше щастлив, че днес работното му време е свършило по-рано. 🙂

DSC_0226

Продукти (12 бр. парчета като тези на снимката):

За блата:

  • 200 гр. орехи
  • 200 гр. фурми

За крема:

  • 400 мл. кокосово мляко
  • 150 гр. боровинки (пресни или замразени)
  • 50 гр. малини (пресни или замразени)
  • 100 гр. кокосови стърготини
  • 2 с.л. агаве, меласа, мед (ако ползвате) или друг подсладител

Орехите трябва да са предварително накиснати поне за два или три часа. Излива се водата и се смилат на прах. Фурмите също смилам, отделно от орехите, и след това смесвам направо във формата, в която ще се съхранява тортата във фризера. Така се получава много приятно лепкаво тесто, което може и много добра работа да свърши за бонбони. Сместа се разстила равномерно и се оставя във фризера.

За крема просто всички съставки се смесват и се блендират до мек крем. Вкусът е невероятен. Кремът се разстила равномерно върху блата и се оставя във фризера за поне 3 часа, за да се стегне. Кокосовите стърготни отгоре са ясни.

Веган торта за рожден ден

Iskren

Заглавието е достатъчно ясно, май няма нужда от много обяснения. Дали може да се направи сурова веган торта, без гадости, оцветители, яйца и други животински продукти? Да, може. Приготвянето на тортата не отнема много време – два часа максимум и престояването в хладилник през нощта. И тъй като съм скарана с печенето на каквото и да било (просто не ми се получава), по-полезно е, а и по-лесно тортата да е сурова. Но не отстъпва нито по сладост, нито по красота на стандартните торти от сладкарниците. Дори е по-добра. Едно уточнение: понеже тортата и украсата бяха пълна импровизация, мерките на съставките са приблизителни. Никога нищо не измервам, което обаче е предпоставка винаги уж едни и същи неща да ми се получават всеки път различно. Всеки близък би потвърдил, че дори и лещата всеки път ми се получава различна. Което пък си е разнообразие. 🙂

За блата:

  • Около 100 гр. овесени ядки
  • 200 гр. фурми (половин кутия от онези иранските)
  • 150 гр. сушени боровинки
  • Няколко сурови какаови зърна
  • 1 банан
  • Шепа кашу (около 100 гр.)
  • Шепа лешници

За крема:

  • 3 бр. авокадо
  • 100 гр. сурово какао
  • 200 гр. лешников тахан или смлени лешници
  • 200 гр. фурми
  • По желание ако не ви е достатъчно сладко – кленов сироп, мед или меласа
  • 100 гр. чия
  • Ядково мляко (в моя случай бадемово), за да се придобие желаната консистенция на крема и да се блендира без да блокира блендерът

Приготвяне:

Предполагам се досещате какво следва: всички продукти за блата се поставят в блендера и се смесват до гладка консистенция. Може и не толкова гладка, ако искате да има парченца ядки. Но в нашия случай понеже ще се яде и от дете, реших да се презастраховам. Рискът от задавяне с ядки при малки деца до 5-годишна възраст си го има. Сместа се разпределя равномерно върху тортената форма (май не се наричаше така, но нямам и голям опит в сладкарството). Оставя се да стегне за няколко часа в хладилник. За крема се процедира по същия начин. Всички продукти се поставят в блендера и се смеват до гладък крем. Той се разпределя върху тортата. Чията в случая е важна, тъй като тя спомага за стягането или по-скоро желирането на крема, така че когато се извади тортата от тортения ринг, да не се разпадне на части. 🙂

За украсата:
Беше ми останала малко смес от блата, та реших да я ложа отгоре като топчета за украса. Кашуто и лешниците са ясни. Поръсих малко с овесени ядки и четвъртата част е лимонова кора.
Много добре се получи, но е и много засищаща.

Рецепта за домашна шарена сол

За да бъде приготвената въпросната шарена сол е нужно човек да има мелничка, която да може да смели (и като цяло добре да смеси) продуктите описани по-долу:

  • Сминдух – 1000 гр.
  • Ситна йодирана готварска сол – 6000 гр.
  • Брашно от лющено просо – 800 гр.
  • Брашно от елда – 1000 гр.
  • Брашно от тиквено семе – 2000 гр.
  • Брашно от лимец – 1000 гр.
  • Брашно от нахут – 2000 гр.
  • Брашно от царевица – 2000 гр.
  • Чубрица – 500 гр.
  • Куркума – 50 гр.
  • Черен пипер – 20 гр.

В търсене на подходящ блендер

Колкото и да си мислех, че ще минем и без блендер, предимствата на една такава машинка започнаха да надделяват и ми се искаше да споделим опит в търсенето на подходящ за нас такъв.

Истината е, че на пазара има много видове блендери, а разликата в цените е общо взето от земята до небето. Блендерът служи за много неща – смутита, кремчета, супи, ядкови млека, смилане на ядки на прах и още много други. Трябваше ни определено нещо мощно и се чудехме дали наистина си заслужава да дадем между 700 и 1500 лв. само за един блендер. До преди това ползвах един супер слаб чопър с мощност 200 W и капацитет само 500 мл. Не успяваше да смила достатъчно добре и имаше прекалено много приставки, които бяха трудни за миене. А и не беше точно мой. 🙂 Общо взето жалка история.

Та какво да имаме предвид в търсенето на подходящ блендер:

  1. Мощност – поне 900 W. За да може да разбива всичко, да прави ядково мляко и кремчета. Моторът може и да изгори или да се скапе бързо, ако се насилва отвъд своя капацитет и възможности;
  2. Кана  голяма. Ако искате смутита и то за повече хора, малка кана няма да върши никаква работа. Хубаво е да е поне 1,5 л. до 2,5 л. Повечето, дори и на скъпите и много мощни блендери, са пластмасови, но без вредните BPA (Bisphenol A). Да, има и кани от стъкло. Но те биха били първо по-чупливи и второ – много тежки, което си е непосилно за почистване;
  3. Ножчета/остриета – по възможност повече от четири. По този начин заседналата на дъното смес ще се освобождава по-бързо. И да са от неръждаема стомана;
  4. Приставки – ми не е задължително да има различни приставки за това и онова. Ако моторът е достатъчно мощен, а ножчетата достатъчно добри, една кана и едни ножчета ще могат да свършат всичко, което им кажете. 🙂
  5. Смилане както на „мокри“, така и на „сухи“ съставки – тази информация ми беше най-трудна за намиране докато търсих най-подходящия за нас блендер. Не знам дали повечето фирми не споменават нищо за това дали блендерът може да смила ядки на прах без добавяне на други субстанции, защото бягат от отговорност, ако опиташ и машинката ти се развали. Но на нас ни трябваше именно и такава фукция за смилане на ленено семе, конопено семе и чия, правене на бонбони и тн. Затова наистина държах да има и такава опция налична. Едни от малкото марки блендери, при които изрично в описанието на уреда присъстваше информация, че могат да смилат на „сухо“, бяха Blendtec и Optimum 9400.
  6. Гаранция – не е винаги е вярно, но обикновено производителите на наистина качествени уреди дават и доста голяма гаранция, знаейки, че машината наистина няма да се развали. Гаранция от 7 – 10 години определено прави впечатление.

Какво избрахме накрая

Спряхме се на Optimum 9400. Притежава всички качества, изброени по-горе. Цената определено не е ниска, но щом започнеш да го ползваш, разбираш, че наистина си е заслужавало.
blender_01

blender_02

blender_03

Ето и спецификациите:

  • Мощен промишлен мотор с 3 конски сили 2.238 W – най-мощният мотор, за който и да е блендер;
  • Невероятна скорост от 44,000 об./мин., която може да замразява сладолед и да топли супи;
  • Променлив дисплей – 9-скоростни контролни настройки;
  • Топлоустойчива кана (без Бисфенол А) – приложения за мокра и суха употреба;
  • Одобрен от FDA, UL и Европейската комисия за безопасност на храните;
  • Висококачествено бутало за блендер;
  • Авангардно 2 в 1 сглобяемо острие от неръджаема стомана – разбива лед, ядки и плодове за секунди;
  • Вграден сензор за откриване на прекомерно използване; удължаване на живота на блендера;
  • Разход на зелена енергия: Мотор с патентована въглеродна четка, която насочва само необходимата мощност;
  • Размери: 22x20x50 cm (LxWxH);
  • Тегло: 6.7 kgs.

За момента – юли 2016, цената му е намалена от 1255 лв. на 800 лв. от този сайт.

Последващи впечатления

Машинката е страхотна. Първото ми впечатление е големината. Основната моторна част заедно с каната и капака направо ми се сториха огромни. А за малък апартамент с не много място в кухнята си е направо трудно поставянето на блендера на подходящо място. Каната е все пак 2.5 литра. Това не е непременно лошо. Просто трябва да се преместим в по-голямо жилище очевидно. 🙂 Смилането на различните съставки става много бързо и много добре. Направата на ядково мляко (бадемово, орехово, лешниково) става за отрицателно време. Започнах да живея на шейкове и смутита през деня на работа. Слагам и доста лед, като напитката остава студена за няколко часа напред. Измиването и почистването също са лесни. Просто поставяте препарат за моене на чинии, вода и го пускате на ниска степен. След това се изплаква под течаща вода.

П.П. Това НЕ е платена публикация, а просто споделяне на нашия опит.

 

 

Детето ми не консумира животински продукти

О, чудо. Оказва се, че независимо от цялата помия, която се изля откакто Искрен се роди, той не само, че няма проблеми, но е много по-здрав от повечето негови връстници. То не бяха въпроси и заплахи, че няма как едно дете да е здраво, ако не консумира животински продукти.
Понеже аз и Цвети обичаме да „говорим“ с факти, а не с общи приказки, предположения и др., то прилагаме три последователни изследвания през шест месеца (първото започва от момента, в който Искрен навършва 1 год.).
Сегашната публикация е провокирана от глупостите, които са написани в следните две публикации в блога на Григор Гачев (което не означава, че няма много други публикации, които ние харесваме и четем). Тъй като не цепя басма на никой, който коментира неподготвен: за разлика от него и много други коментиращи, които нямат деца, то ние се чувстваме длъжни като родители именно на такова дете да споделим какви са реалните факти за нас:

Iskren_Health_Test_01

 

Iskren_Health_Test_02

 

Iskren_Health_Test_03
Вижда се, че в рамките на една година Искрен е в златната среда и здравето му е перфектно, имунната му система е изключително силна и при последните три разболявания в родителския кооператив той беше едно от малкото деца, които останаха здрави.
Сигурен съм, че има много родители, които не са отделили достатъчно време и не са достатъчно запознати с това как да си набавят нужните вещества, но в крайна сметка човек трябва да отдели време и енергия. Нормално е тези родители да споделят своите притеснения когато имат проблеми, но не смятам, че е нормално тези случаи да бъдат назидателни и да „говорят“ и „потвърждават“, че видиш ли е вредно за децата да не консумират животински продукти. Предлагам на всички скептично настроени хора първо малко да видят последните научни изследвания, да видят реално как стоят нещата и да се въздържат от коментари когато нямат деца и най-вече: практически опит с нещо по-различно от до момента приетото. Един перфектен старт е nutritionfacts.org.

Пътешествието на един системен администратор

Историята, която ще прочетете по-долу е изживяна от един мой колега, който освен, че работи като системен администратор има чувство за хумор и умее да се надсмива над себе си. 🙂 Без преувеличение абсолютно всички събития са се случили реално.
Самата история е написана от него и се публикува с негово изрично съгласие с надеждата, че хората, които се докоснат до нея ще се посмеят.

I. Ден 1 — Прелюдия
Въпросният мой колега е от Варна и живее и работи в София. Денят, преди да се случат основните събития, нашият човек се е намирал във Варна, за да задвижи някои дейности покрай вила, която се намира в близост до Варна. Следствие на няколко специфични действия му се налага да остане до по-късно същия ден, след което да се придвижи до село близо до Велико Търново, за да може на следващия ден сутринта да пристигне директно в офиса в София.

Понеделник, първият работен ден на „куцото“

Планът е в 08:30 да посрещнем 3 камиона със строителни материали на вилата, да разтоварим за час-два и да поемем по маршрута Варна-София с идеята към 14 часа да съм в офиса. Камионите закъсняват — 3 часа. По стара българска традиция уговаряното цяла седмица с „продавач-консултантите“ не е предадено на служителите в склада. Както и да е, в последствие пристигат 2 камиона (отказали се от третия в последния момент и го разтоварвали!?!), свършваме работата максимално бързо, часът е 13:30. Преценявам, че няма как да отида в офиса навреме, за да започна задачите, които имам и решавам да изкарам работния ден от Варна (за щастие работя в една от тези фирми, които са свежи и модерни).
20:00. Работният ден приключва, паля колата и газ към София. Решаваме да разделим пътя и да пренощуваме в село Ветренци, където така или иначе трябва да оставя моя добър приятел и спътник — Люско.
„Куцото““ strikes again… унесени в приятна раздумка не обръщам внимание на знака за камера, резултатът е безплатна снимка с +60 км/ч. превишена скорост. Следва половин часово преминаване през познатите фази отричане-псуване-депресия-приемане и лека-полека наближаваме целта.
Отново имаме план, да гледаме последната серия на Game of Thrones сред блажената тишина на балканското селце. Да ама „куцото“ има друг план — преминалата буря е спряла интернета в цялото село. Мега куцо, но факт. Следва вечеря и спане.

II. Ден 2 — Епогея на „куцото“ (Същинската сага)
Тя започва сутринта на 14.06.2016 г. събуждайки се във въпросното село в къщата на негов приятел, който го е приютил. Ето и разказа на моя познат от първо лице:

07:30. Събуждам се от ужасни болки в чревния тракт и почти съм сигурен какво се случва. Принуден съм да стана в час, в който съм успявал да стана около 3 пъти в живота си. Тичешком към WC-то — работата е ясна, но все още не съм осъзнал истинската сила на проблема, с който ми предстои да се сблъскам. Пия един чай, за ядене не може да става и въпрос. Качвам се на колата и потеглям смело към София, за да мога към 10-11 ч. да съм на работа. Забравих да спомена, че обхватът е много слаб в това село и специално къщата, в която се намирах и съответно тъкмо подминавайки табелата за населеното място, служебният ми телефон иззвънява 3 пъти с пропуснати повиквания от Канада. Звъня моментално. Оказва се, че хардуерния инженер, който съм уговорил да подмени една част на един сървър е подранил с около час (объркал леко времевите зони) и леко сърдито ми обяснява, че трябва да загася сървъра както сме се разбрали. Казвам си добре, няма проблем… и тук „куцото“ решава да се намеси отново.
С нарастваща болка в коремната област се връщам към Люско, за да се закача за интернета му, който междувременно са оправили (колко свежо!). Тичешком се втурвам в стаята и напъхвам кабела в лаптопа. Оп, изненада, интернетът не тръгва. Леко се паникьосвам (инженерът чака пред сървъра изнервен) и започвам да обикалям къщата търсейки обхват. Успявам да доловя в една чертичка достатъчна за телефонен разговор, но не и 3G, и звъня на колегата Цецо да ми помогне в създалата се ситуация. Той не вдига. Казвам си, че сигурно е прекалено рано и бягайки с отворен лаптоп в ръка се качвам в колата и тръгвам към най-високата точка на селото, която е всъщност „мегданя“. След 2 минути съм там, лаптопът е с 10% батерия, а телефонът с 12%. Както и да е, успявам да пусна hotspot, да се логна, да се чуя с инженера и да оправим работата…
Щастлив и успокоен запалвам колата и газ към София…
Настъпил здраво педала на газта усещам, че нещо здраво ме настъпва в долната част на тялото. Трябват ми точно 2 секунди, за да разбера, че трябва да спра моментално. Леко разширение на пътя, спирам колата и бягам към храстите… останалото е ясно. Крайно облекчен се качвам отново и продължавам пътя си.
Някъде преди магистралата за София ми звъни личния телефон, който беше с паднала батерия и заредих в лаптопа използвайки последните 5% живот от него. Обажда се Цецо! Пита какво става, аз му казвам, че съм се оправил и ще се видим на работа, но остава странното усещане, че това май не е гласът на Цецо, който ми трябваше… В последствие осъзнавам, че аз съм звънял на съвсем друг Цецо, който е бил записан в телефона ми като Ceco Work (бивш колега). 😀
След малко следва ново обаждане от моя близък приятел Владко и ме пита дали не съм си забравил нещо… отговарям отрицателно… той пита къде ми е личният телефон, аз му казвам, че говоря по него в момента, а той ми отвръща, че съм „тъп“ и в момента говоря по служебния си телефон. Започва спор, аз му отвръщам с цветущ епитет и му казвам, че служебния ми телефон е в ръката ми, а говоря по личния. Така около 3 минути спор по кой телефон говоря! Накрая разбирам от него, че съм си забравил портфейла (как е разбрал той и защо ми звъни ще се разбере по-натам). Съответно следват обаждания на още няколко човека да ми съобщят, че съм си забравил, забележете личния телефон и портфейла някъде в Търново или Варна?!? Това са майка ми, приятелката ми Инна, приятелката на брат ми Маги, близък приятел от Варна — Бафа, колегата ми Пепи, който ми пише на служебния телефон, че се обадил човек на другия колега Данчо и намерил личния ми телефон във Варна?!? Какво става? Откъде всичките тези хора знаят какво става? И защо има толкова различни версии? Започвам да се чудя какво наистина съм забравил и къде!?!
Правя обратен (добре, че не се бях качил на магистралата още) и газ към с. Ветренци. Пристигайки там осъзнавам, че вече е станало достатъчно късно и започва другият ми task от работа. Люско идва към колата носейки победоносно портфейла ми, но аз дори не го забелязвам и бягам към стаята му, за да се вържа към интернета понеже вече съм разбрал защо не е работил по-рано (за IT-тата — има филтрация на Layer 2 по MAC address). Успявам! Имам интернет, безкрайно доволен започвам работа по task-a (имайте предвид, че през цялото това време усещам огромно напрежение в стомаха и даже се потя). Работя усилено и се радвам, че ще успея, когато в един прекрасен миг „куцото“ решава, че не му е забавно — ТОКОВ УДАР. Интернетът в цялото село спира! F.ck, sh.t и т.н. Отново същата процедура, газ към колата с отворен лаптоп, вземам и Люско за компания и отивам в центъра на селото да хванем мобилен интернет. За щастие лаптопа и телефона са се заредили до към 20%. Свързвам се успешно и продължавам работа. Слънцето пече безмилостно, радиото от близкото затворено магазинче е „намалено до крайно дясно“ и Николина Чакърдъкова разцепва жегата, аз съм се свил на кравай в колата с лаптоп в скута и буквално не издържам на напрежението в стомаха, но не мога да мръдна и 20 м., защото интернетът ще загуби сигнал. Людмил се разцепва от смях гледайки жалкото ми същество. 🙂
Спазмите ми отшумяват, потта ми спира, привършвам работата… минали са около 2 часа прекарани в трагикомична агония… Май всичко е наред, казвам чао на Люско и паля в нов опит да достигна София, но „куцото“ има други планове.
Тъкмо съм излязъл от селото и усещам фатално пробождане в стомаха. Спирам моментално и бягам към храстите. В този момент започва да вали като из ведро! Само си представете ситуацията — аз съм по гол гъз в крайпътните храсти с 3 мокри кърпички в ръка и ме пере бруталния дъжд… единственото нещо, което мога да направя е да започна да се смея през сълзи на ситуацията, в която съм изпаднал… Смея се и с*ра… и дъждът ме вали…
Вече съм близо до Български извор и горе-долу съм разбрал как се е развила сагата със загубения ми портфейл и личния телефон. Люско се е паникьосал, че нямам документи и пари, обажда се на Бафа, който от своя страна разбира, че съм загубил личния телефон освен портфейла, защото Люско му казва, че не ми знае мобилния (той всъщност е звънял на личния, но съм бил с паднала батерия), Бафа звъни на майка и disaster recover-ито е задействано! Майка (в нервна криза, да не би да съм останел без гориво, сам, на пътя!) звъни на приятелката на брат ми — Маги, Маги звъни на моята приятелка Инна, Инна звъни на Владко… там някъде вече разваления телефон е доставил следната информация – аз съм си загубил портфейла и личния телефон във Варна или Търново. Владко пише във Viber група с бивши колеги дали някой не знае сегашния ми служебен, за щастие единия приятел (Иво) знае телефона на мой сегашен колега (Данчо)… дава го на Владко и той се обажда да иска служебния ми номер. Данчо обаче му дава личния ми номер (защото питайки друг колега за него, въпросният Цецо (не бившия колега, а сегашния) му дава моя личен, а не служебен телефон, защото си е мислил, че това ми е служебният телефон)! 😀 И така ситуацията е била следната — колегите ми мислят, че съм си загубил личния телефон и портфейла (с над 1000 лв. вътре) някъде из Търново, и случаен човек ги е намерил и звъни на Данчо! Колегите ми са възхитени какви добри хора има в България и как трябва да се отблагодаря на този „слОчаен“ човечец. 😀 😀
Те това е горе-долу…, а да и, ако някога ви се наложи да ходите по голяма нужда в Български извор не го правете във второто заведение посока София — няма седалка и по-важното тоалетна хартия! Иначе храната е вкусна. 😀
Все пак се прибрах успешно в София към 17-18 часа… в офиса… в тоалетната по-точно. 😀

III. Заключение
И да се опита човек не може да нагласи така събитията, които са се случили.